Да, Ким се нуждаеше от защита, която неговият участък щеше да й осигури, но явно не се нуждаеше от психическа и емоционална помощ, щом искаше да узнае ужасяващите подробности около смъртта на братовчед си.
Тези детайли вече се бяха запечатали в съзнанието му от безкрайното препрочитане на материалите по делото.
— Окей, но трябва да ми дадеш дума, че всичко, което чуеш сега, ще си остане между нас. Никакви приятели, роднини, репортери. Барни Маккартни е журналист — кореспондент на „Обзървър“. Добър човек е, но нали ги знаеш вестникарите, кога са попаднали на нещо сензационно. Готови са и в устата на лъв да влязат. Ако го видиш да се навърта наоколо, трябва да си подготвена.
— Разбира се, имаш честната ми дума.
— Добре, ще ми налееш ли още малко сок.
— С удоволствие.
Ким отиде до хладилника и леко се наведе, докато пълнеше чашата. Имаше хубаво, закръглено дупе. Даже много хубаво.
— Мисля, че ще бъде по-добре, ако седнеш…
Тя зае отново мястото си срещу него. Пое си дълбоко дъх, а после използва издишаната струя въздух, за да отстрани досадния кичур коса, падащ по челото й.
— Окей, готова съм да те слушам.
Вон кимна с поглед, отправен през прозореца. Оттук се разкриваше прекрасен изглед към близката планина. „Как може сред такава красота да бъде извършено убийство?! И какъв ли е човекът, който го е извършил?“
Обърна очи към нея. Трябваше да започне от самото начало.
— От информацията, която получих, става ясно, че Кендис Смит е била убита със силно заострен рукан2. Това е инструмент, който е сравнително рядко срещан. Агентът Стоун предполага, че мъжът работи или на строеж, или в дърводелска работилница. Голям процент от хората в този занаят карат пикапи или джипове с каросерия, за да могат да пренасят необходимите им инструменти и материали. Следователно, той кара пикап за товар около тон, тон и половина от последните модели. Колата му вероятно е чиста и много добре поддържана. Дотук с предположенията, а сега нещо за начина, по който действа.
Вон се изкашля, за да прочисти гърлото си и се канеше да продължи, но Ким го прекъсна.
— Четох преди време един материал за това. Почеркът на серийния убиец е плод на неговата фантазия, нали? Нещо, което постоянно се натрапва в съзнанието му.
— Да, така е. В полицията наричаме това „ритуал на убиеца“. А в нашия случай той е много странен и специфичен. И на двете жертви главите са обръснати. От отрязаната коса на Кендис е изплетена плитка, част от която вероятно е взел със себе си. Косата на Трент е била къса, затова е направил плитка, вплитайки я в тънко найлоново въже. Ръцете на жертвите също са били завързвани с въже. Но това е явно само символика, защото при Кендис въжето е било конопено.
Вон погледна отново навън. Опитваше се да организира мислите си.
— Искаш ли да продължавам?
— Да, разбира се, трябва да знам всичко.
— Очаквах, че така ще ми отговориш… Е добре, в устата на двете жертви са намерени бележки, отпечатани на компютърен принтер.
— Какво е било написано в тях?
— Нищо впечатляващо. „Тик-так. Тик-так. Часовникът удари един часа. Делото приключи. Тик-так.“
„Да, нищо впечатляващо — мислеше си Ким. — Сякаш го е писало дете от началното училище.“ Но това все пак бе опит за поезия, както и нейното послание от снощи. Тръпки пробягаха по гърба й. „Господи, «Целувката на опасността.» Дано не се побъркам, докато всичко свърши. Дали ще съм жива, за да видя края на този кошмар?!“
— Има ли още нещо?
— Във ФБР смятат, че убийството на Кендис в Сиатъл му е било първото. Това е бил първият му опит да даде свобода на фантазията си. Косата й не е била обръсната гладко, а това означава, че е бил нервен и неопитен. И макар… че двете жертви са изнасилени… не вярвам, че сексът е мотив за престъплението. По-скоро той е начин за демонстрация на собствената му сила над жертвите, за да може максимално да ги опозори и унижи. И още, те са подбирани внимателно и всичко е било предварително обмислено.
— Има ли някакви следи? Нали сега съществуват методи за изследване дори на ДНК?
Вон поклати отрицателно глава.
— Не, не са открити никакви следи, освен влакънца от плат, но и за тях не можем да сме сигурни, че принадлежат на убиеца.
— Но това е невъзможно. Ами… нали знаеш… спермата…
Ким почувства, че се изчервява. Беше трудно да говори толкова директно за тези неща, особено пък с човек като Гарет.
Той усети неудобството й, но се направи, че не го е забелязал.
— Отново нищо. Дори и изнасилването е било грижливо планирано. Положително е използвал презерватив. Няма и никакви отпечатъци от пръсти. Този човек е хитър, знаел е какво ще търсим.