Гласът на Ким го стресна. Обърна се и се опита да й се усмихне.
— Не, нищо. Само мислех, че съм загубил това яке и затова се опитвах да си спомня, кога за последен път го видях на това място. Ела да провериш, дали е готово яденето.
— Мм, мирише чудесно!
Ким стоеше в средата на кухнята и наблюдаваше Вон, който като фокусник слагаше тигани, тенджери, добавяше подправки. Опита се да установи източника на приятния аромат, носещ се във въздуха, но не успя да се справи.
— Какво си приготвил?
— Комбинация от любимите ми азиатски специалитети. Това тук е пържено филе от костур с портокалов сок, в тенджерата има тайландска юфка със скариди, а в тигана — панирани крилца от пиле.
Стомахът на Ким измърка одобрително.
— Мм, нямам търпение да започнем.
— Е, ще трябва да почакаш малко. Майка ти не те ли е учила, че първо трябва да те поканят.
— Не, не ме е учила.
— Е, това е голям пропуск, но аз ще го поправя.
— Така ли, как?
— Ето така.
Той се приближи, вдигна брадичката й и я целуна толкова нежно, че тя едва усети устните му.
— Ела, искам да ти покажа всички стаи, така няма да има нужда да надзърташ повече.
Ким пое подадената й ръка.
— Тук има две спални, баня с тоалетна, а горе е детската стая.
Последните му думи бяха казани с известно колебание.
— Мислиш ли скоро да вземеш Ландън при себе си?
— Да, но със сигурност, не сега. Уилма ще го задържи, докато завърши това разследване. Няма да имам и минута спокойствие, ако той е тук.
— Разбирам те…
— Построих тази къща само заради него. За съжаление, той дори не е виждал стаята си за игра.
Бяха изкачили и последното стъпало. Тук имаше прозорец, откъдето се виждаше целият двор. Ким успя да различи покрива на малка постройка, скрита между боровете.
— Какво е това там? Не съм го забелязвала преди.
— Моята работилница. Когато искам да се откъсна от света, отивам там. В нея съм изработил всички тези дървени скулптури. Направих я далеч от къщата, за да не се изкуша след време да прокарам телефон. Работех и тогава, когато ти дойде да ме търсиш.
Вон отвори вратата вляво.
— Това е една от спалните.
Стаята бе обзаведена с бледорозов килим и завеси в същия цвят, а леглото и гардеробът бяха бели със златисти кантове.
— Стана малко пъстра, но когато купих този килим, всичко след това дойде по реда си. Ето, тук е банята. Нищо особено. Вана, душ… Ела, нямам търпение да ти покажа стаята на Ландън. Мечтал съм си за такава като дете.
Ким се усмихна. Детската наистина беше прекрасна.
Стените бяха боядисани в светлосиньо. На една от тях имаше фототапет със стар локомотив. Върху килима бяха подредени комплект кубчета и пластмасови играчки. Двойното детско легло бе застлано със завивки в тъмносин цвят. Щорите на прозорците бяха в същия десен, но на тях имаше апликации на герои от известни комикси.
— От тази врата се влиза в стаята за игра. Засега има само играчки. Оставил съм я той да си я подреди, както иска. Засега това е. Мисля, че е време да вечеряме.
— Не очаквах, че изобщо някога ще ми предложиш. Гладна съм като вълк.
— Хайде тогава, че да не се нахвърлиш върху мен — засмя се Вон.
След няколко минути се настаниха в кухненската ниша и започнаха угощение с едни от най-вкусните ястия, които Ким някога бе опитвала. Стараеше се да не възхвалява прекалено неговите кулинарни умения, защото и без това самочувствието му бе прекалено голямо. Учуди се, защото дори и виното й хареса, макар че по принцип не пиеше. Като цяло всичко беше перфектно. А това правеше още по-труден за нея разговора за техните отношения.
След като свършиха с вечерята, почистиха масата и се преместиха в дневната на чаша кафе.
Ким набра смелост.
— Вон, мислих много напоследък…
— За какво?
— Става дума за нас.
— Така ли? И до какви изводи стигна?
Ким изучаваше лицето му, но не можеше да разгадае по него какво става в главата му.
— Ами… ти не си казвал нищо, но добих впечатлението, че отношенията ни стават все по-сериозни. Смятам, че трябва да ги поохладим малко.
— Тази налудничава идея за нашите отношения не ти дава покой, а?
— Виж, обясних ти, защо е така.
— О, да, спомням си. Какво беше — че всеки мъж, когото си обичала, вече е мъртъв.
Вон се изправи рязко и започна да разтребва масата.
— Искаш да ми кажеш, че предпочиташ да започнеш да си живееш скучно и самотно още от тази вечер? Страхуваш се, че ако започнеш да ме обичаш, нещо ще се случи с мен. Ами ако взема, че оживея, какво ще стане тогава?
— О, не мога да разбера, защо правиш така, че всичко, което кажа, да звучи по такъв глупав начин!
Изведнъж Вон стовари със сила юмрука си върху масата и Ким подскочи от изненада.