— Ким си почива — изпревари въпроса му. — Дадох й хапче за сън. Рей, как се чувстваш?
— Добре съм, имам само цицина на главата.
Гласът му беше по-различен от преди, нямаше и следа от грубост. Лиз леко отстрани косата му и огледа раната.
— Този тип има лошия навик да удря по главата всеки, който се изпречи на пътя му.
— Можеше да е и по-зле.
— Да, изглежда си прав — колебливо рече тя.
— Рей, ще ни кажеш ли какво се случи?
— Чух някъде да мяучи котка, но толкова силно, все едно че някой я беше настъпил по опашката. Помислих си, че сигурно е паднала някъде. Така мяукаше, че космите на гърба ми настръхнаха. Не съм виждал друга котка наоколо, освен тази сивата, и реших да отида и да я освободя. Тръгнах към стария гараж, завих зад ъгъла и усетих някакво движение. Докато успея да се наведа, видях само звездички и това беше. После Вон ме измъкна. Кучият син ме набутал под твоя микробус. Добре, че не си решила да се поразходиш.
Вон се обърна към Лиз.
— Ти не си ли чула нещо?
— Нито звук, хапчетата ме приспаха веднага. Не бих чула и земетресение.
— А Ким?
— Не съм сигурна. Когато я намерих, косата й все още беше мокра — сигурно е била в банята.
Той ядосано удари с юмрук по масата.
— По дяволите! Този изрод извади от строя двама от хората ми, а никой още не е виждал дори лицето му.
Макар че добре си спомняше Койд, не можеше да си представи как изглежда сега. Под какво име живееше. Какво работеше.
На вратата се почука и влезе агент Стоун.
След около три часа бяха направили снимки, достатъчни за фотоалбум. Опаковаха трупа на котката, ножа и бележката. След като прочете стихотворението на отворената страница, Стоун прибра и книгата. Отидоха на верандата.
— Значи си почти сигурен, че е той, но не можеш да си представиш как се е променил с времето?
— Да, така е. Всеки 25–30 годишен мъж, дошъл преди най-много пет години в Лилоут Крийк, би могъл да е Койд. Другата отправна точка е тази, че е бил в Сиатъл миналата година. Разполагаме със списък на хората, които са казали това доброволно. Но може да има и такива, които са скрили.
Стоун кимна.
— Усещам, че се приближаваме. Но трябва да работим по-бързо. Вече е с прекалено голямо самочувствие и ще стане още по-опасен. Успяхме да вземем кръвна проба от парчето плат, което намерихме с теб. Ако изолираме ноктите на котката, ще сме сто процента сигурни каква е кръвната му група.
— Добре, аз утре ще претърся целия двор. Може би…
— Вон? — чу се гласът на Лиз от дневната. — Може ли да дойдеш за момент?
— Идвам — изпъшка ядосано Вон.
— Вон, изглежда, че няма начин да накарам Рей да остане в болницата. Едва успях да го убедя да се прегледа. Затова ако мислиш да прекараш при Ким тази нощ, аз ще отида с него в болницата. Искам да видя с очите си, че няма нищо сериозно. Как мислиш? Имам предвид, ще можеш ли да останеш?
— Няма проблеми, Лиз. И без това едва ли повече ще мога да оставя дори за минута Ким. Тръгвай с Рей и ми се обади след прегледа.
— Сигурен ли си, че не съм ти необходима?
— Казах ти, всичко е наред.
— Добре тогава, до утре.
Отново със Стоун бяха сами на верандата, след като колата на Чейни се скри от погледа им.
— Не е ли усетила нещо, с което може да ни помогне?
— Не съм я питал, а и не мисля да я намесвам директно в това разследване.
Агентът кимна с разбиране.
— Това не ме учудва. Да включим медиум в следствието е едва ли не отказване от почти всичко, което са ни учили в Академията. Но, все пак… не бих имал нищо против, да погледне онова, което сме събрали като доказателства. Може и да ни помогне с някои идеи.
— Добре, ще я помоля да дойде при теб утре сутринта.
Стоун кимна и тръгна към колата си.
— Лека нощ, Гарет.
— Лека нощ, Стоун.
Вон влезе в къщата и старателно провери всички врати и прозорци.
Когато свърши, се качи в спалнята. Ким лежеше с отворени очи на леглото. Лицето й беше бяло като платно.
— Вон?
— Аз съм, скъпа. — Седна до нея и нежно погали лицето й. — Не можеш ли да заспиш?
— Не, чаках те. Ще останеш ли тази нощ?
— Да, тази и всяка следваща нощ. Няма да те оставя повече сама.
Ким се усмихна измъчено.
— Благодаря ти…
Зазоряваше се. Вон бе прекарал цялата нощ, дремейки на дивана. Лиз му бе позвънила с добри новини от болницата. Главата на Рей се беше оказала по-дебела от тази на Килиан и той се бе отървал само с подутина.
Слънцето бавно просветляваше хоризонта. Вече можеше да започне претърсването на задния двор. Тъкмо ставаше от дивана, когато Ким се спусна по стълбите. Беше напълно облечена, дори бе преметнала дамската си чанта през рамо.