Освободи леко ръката си и се изправи. Заобиколи масата, застана зад гърба му и започна да масажира широките му рамене.
— Много си напрегнат.
— Ким, какво правиш?
— Помагам ти да се отпуснеш.
— Това значи ли, че си мислила за нашия разговор от предишната вечер?
— Мислих, но нищо не съм решила.
Вон хвана китките й и я притегли към себе си.
— Обясни ми, Ким, какво чувстваш?
— Харесва ми да бъда с теб.
— В какъв смисъл?
Той я сложи да седне на коляното му.
— В целия смисъл.
— Но ти все още не искаш да кажеш, че един ден би могла да ме обичаш?
— Не мога да го направя. Имам чувството, че в следващия момент могат да те убият.
— А нима мислиш, че любовта може да се управлява?
— Не, със сигурност не може. Затова и реших да оставим нещата такива, каквито са си в момента, но да продължим да се наслаждаваме един на друг.
— А, така ли било? Ударил те е хормонът и имаш нужда от някой нещастник. А после „Довиждане, ще ти се обадя, когато се пенсионирам, да си побъбрим!“
— Няма защо да си толкова вулгарен. Мисля, че и на теб ти харесваше секс без обвързване. Нали такива сте повечето мъже, какъв ти е проблемът?
Вон стисна челюсти, избута я от себе си и се изправи рязко.
— В началото ми харесваше, но този период отмина. Вече доста време сме заедно и започвам да се интересувам какви са чувствата ти към мен. Има ли нещо повече от физическо привличане?
— Съжалявам, но не мога да ти отговоря.
— По-добре кажи, не искам да ти отговоря.
— Както желаеш.
— И нищо друго няма да добавиш?
— Мисля, че няма какво.
Ким усети, че главата започна да я боли от този напълно безсмислен разговор. Отиде на мивката и се зае да почиства мръсните чинии. Вон се приближи и започна да й помага мълчаливо.
— Това не е твоя работа, шерифе. Работата ти е да ме охраняваш.
Той направи кисела физиономия.
— Лека нощ, мис Танас.
Тътенът на гръмотевицата усилваше напрежението във въздуха.
— Няма ли най-после да завали?! — промърмори Ким. Винаги бе обичала дъждовното време, но това очакване й действаше изнервящо.
Той спеше. Някъде във вътрешността на къщата часовникът удари един часа. Познатият звук го накара да отвори очи. Пое си дълбоко дъх, за да прогони напълно съня. „По дяволите! Как съм допуснал да заспя?!“ Можеше много лесно да го хванат. Ставаше твърде самонадеян, а това водеше и до грешки. Все още ядосан на себе си, се изви под леглото и се приготви да се измъкне. Изведнъж си спомни, че не беше чул гадателката да се прибира. „Къде ли е отишла?“ Друг път винаги я усещаше. Опита се да чуе дишането й, но в стаята цареше тишина. „Е, сигурно на стария Рей пак му е излязъл късметът.“
Измъкна се и тръгна към вратата. Гръмотевиците му пречеха да долови другите шумове в къщата. Спря се и отново се ослуша. Нищо. Отвори джоба на якето си и извади чифт гумени ръкавици и найлонов плик. Тръгна на пръсти към кухнята. Оставаха му само пет-шест крачки дотам, когато интуицията му подсказа, че нещо не е наред. Залепи се до стената и внимателно огледа дневната. В началото не видя нищо, но после се чу въздишка и някой се размърда на дивана. С изненада установи, че това е Вон. Не очакваше той да е тук, след като друг негодник пазеше отвън. Вече знаеше, че двамата с Ким спят заедно. „Какво ли прави сега в дневната?“ Устата му се разкриви в усмивка. „Сигурно е сгазил лука и тя го е пратила по дяволите. Е, така само ще ми помогне да направя живота му по-интересен.“ Влезе крадешком в кухнята, отвори хладилника и остави съдържанието на плика. „Готово!“ Усмихна се отново, представяйки си реакцията на Вон. Сега, когато беше вече успял, всичко му се видя лесно. Прекалено лесно.
Зазоряваше се. Небето се изчистваше от буреносните облаци. Вон се протегна и потри с ръка подутите си очи. Не бе успял да заспи през цялата нощ. Мислеше си за Дорийн, за Ким, за Ландън. Успокояваше се, че дори Ким да си отиде, вече нямаше да е сам. Имаше син, имаше майка… роднини, брат, сестра.
Изправи се, прозя се шумно и тръгна към прозореца. Джордан се виждаше как пуши в колата си. Реши да направи кафе и да занесе и на него.
Приготви кафе машината и отвори хладилника, за да вземе мляко. Тогава я видя. Черна роза, поставена на лист хартия. Наведе се да прочете написаното: