— Как е Джорди?
— Жив е, но не е добре.
Използвайки една хавлиена кърпа, направи превръзка на гърдите му.
— Марти, помогни ми да го обърнем.
Докато се изправяше, изведнъж разбра какво го смущаваше в Люис. Очите. Колегата му имаше приятни светлокафяви очи, а сега те бяха бледозелени. Спомни си къде ги бе виждал и преди — на изпитото детско лице на Койд. „По дяволите!“ Опита се уж случайно да посегне за пистолета, но бе твърде късно. Хиляди огнени искрици експлодираха в мозъка му. После настъпи непрогледна тъмнина.
Койд бързаше, вече нямаше никакво време. Направил бе първата си сериозна грешка. Не бе взел под внимание факта, че Вон може да има радиостанция. Всеки момент можеше да пристигне някой от колегите му. Хукна към спалнята, вземайки стъпалата по две наведнъж. Натисна бравата, но вратата не се отвори. „По дяволите!“ Пое си дълбоко дъх.
— Мис Танас, мис Танас, вътре ли сте? Аз съм Марти Люис, трябва бързо да напуснете стаята!
— Какво става? Къде е Вон?
— Долу е, гаси пожара. Къщата гори.
— Боже Господи, сега ще отворя!
Ухили се на собствената си изобретателност. Без да се подготвя, отново се бе справил с трудна ситуация. Отвътре спря местенето на мебели и вратата се открехна.
Ким се подаде наполовина, но достатъчно, за да уцели с юмрук челюстта й. Тя рухна на пода като отсечена.
Извади от джоба си скоч лента, омота ръцете й, а после залепи и устата й. Метна я като чувал на гърба си и тръгна към скрития в храстите пикап. Хвърли я в каросерията и тъкмо се канеше да се върне, за да вземе Вон, когато забеляза светлини на приближаващ се автомобил.
„По дяволите!“ Това напълно объркваше плановете му. Ако не ликвидираше Вон тази нощ, утре всички щяха да са по петите му. От тази мисъл направо побесня. Изфорсира двигателя и подкара с пълна скорост към идващата насреща му кола. Разбра веднага, кой шофираше — Рей Чейни. „Какво търси пък този тук?!“ Живееше в другия край на града и не бе възможно да се е отзовал толкова бързо на повикването. Отвори прозореца и изстреля три куршума. Два се забиха в купето, а единият пръсна предното стъкло. Когато се разминаваха, стреля отново и този път улучи задната гума. Полицейската кола се завъртя и спря, обвита в облаци прах.
Усмихна се доволно — нямаха никакъв шанс да го преследват, но пък съжаляваше за Вон. Стана му неприятно, че Джордан сигурно щеше да умре. Нямаше нищо против този човек, винаги се бе държал коректно. На неговото място трябваше да е този нещастник Рей. Но какво можеше да направи. И Джорди, както и Скитър, се бяха оказали на неподходящо място в неподходящо време.
Пулсът му се успокои. Вече нямаше от какво да се тревожи. Килиан си почиваше в болницата, Стоун дремеше в хотела и нямаше радиостанция, Вон сигурно още броеше звездите, след като го ме цапардосал по главата. Скоро щеше да пристигне в истинския си дом — „Катедралата“, а там бе в пълна безопасност.
Ким отвори очи и се смръщи от ужасния шум, раздиращ ушите й. Усети, че тялото й се завърта, и в следващия миг болезнено удари рамото си в нещо твърдо. Опита се да се задържи, но ръцете й не помръдваха, бяха завързани. „Какво става? Къде се намирам?!“
Беше тъмно. Светкавица раздра нощното небе и освети каросерията на голям пикап. Едно от колелата попадна в дупка и главата й се удари силно в пода. Ужасно я заболя, но от устата й не излезе нито звук. Нещо й пречеше да я отвори. Опита се да си спомни.
„Господи, какво се случи?“ Първо някакъв силен шум, приличащ на изстрел. Бе изскочила в коридора, но Вон й бе казал да се прибира и да не отваря на никого. После отново стрелба, тропот от стъпки. Но накрая всичко бе утихнало. После някой бе почукал на вратата. Страхът й я беше направил подозрителна, но се бе оказало, че това е Марти Люис. Бе й казал, че в къщата има пожар и бе му повярвала. А след това бе видяла как юмрукът му лети насреща й. Нямаше време дори да отскочи. Изведнъж с ужас осъзна, какво всъщност се беше случило. Вероятно и Вон като нея бе заблуден. Намираше се в ръцете на убиеца. А той се казваше Марти Люис.
„Господи, дали е убил Вон?!“ Не, не искаше да мисли за тази смразяваща кръвта възможност. Сега трябваше само да се постарае да оцелее. Напрегна ръцете си, но не можа да ги освободи. Пробва още веднъж, но отново не постигна нищо. Реши да не изразходва силите си напразно. Можеше да опита по-късно, след като я извадеше от пикапа. А може би и Стоун или Рей щяха да тръгнат да я търсят. Не биваше обаче да разчита само на тях. Трябваше да се помъчи да забави плановете на Люис и при първа възможност да избяга.