Капитанът бавно поклати глава.
— Невъзможно е — омекоти отрицателния си отговор чрез доста любезния тон на гласа си. — Колко пъти ще чувам едно и също? Не. — простря той напред ръка, за да избегне прекъсването на събеседника си. — Слушайте. Самият аз бях придвижил през инстанциите вашия брачен договор, спомням си, имам добра памет. А също така си спомням и колко внимателно ви обясних клаузата, включваща вашата смърт. И вие го приехте: приехте да се оставите на милостта на собствената ви жена и сега вече нито някаква човешка власт, нито самият аз, можем да направим нещо за вас.
Техникът го изгледа обезкуражено.
— Но нима мислите да ме предадете? — поклати зашеметено глава. Тя ще ме убие, ще ме убие, разбирате ли?!
— Не, не мога да направя такова нещо — запали Моктаур нова цигара. — Официално не мога да ви помогна. Но тайно мога да ви снабдя с кораб, оръжие и списък на програмираните междупланетни полети. Освен това ще ви дам съвет — направи той пауза, наблюдавайки смутеното изражение на своя събеседник — Слушайте — продължи замислено. — Някои мислят, че брачните съюзи между каравениги и хора са плод на первезно отклонение от нормите, особено в този случай. Част от каравенигите също ги порицават: смятат чифтосването с човек за ужасно, тъй като рано или късно, това води до убийство на интелигентно същество… Между женските каравениги, на смъртта на техен мъжки индивид се гледа като на атавистичен импулс — принуждение, от което не могат да се измъкнат. Преди години, на Балифата II пристигна експерт — ксенолог, който имаше собствени идеи. Говорихме много на тази тема. Той твърдеше, че каравениганките и нашите мъже представят два допълнителни пола на два различни вида, които са физически и умствено чужди един на друг, но при все това са подобни. Според него, в тази противоположност — разтвори той два пръста във въздуха — се крие взаимен обмен на сигнали, които са разпознаваеми но изкривени по същество и именно тук е скрито ужасното привличане между двата вида. Всеки от тях вижда в другия нещо добре познато и същевременно различно. И в случая с каравениганките това е особено силно изявено, защото се срещат с интелигентно същество, а при тях мъжкият не е такъв. Вид магнетизъм, който никой не може да избегне, след като един път е отприщен. Освен това се позозира, че мъжете, подписали договор за работа на тази планета са предварително подбрани. Изглежда, че в нашия вид съществува известен инстинкт, който насочва към желание за смърт, което понякога се появява като реклама на историите, които понякога се разправят между женските каравениги. Именно такъв тип хора се избират с предпочитание от агенциите, които наемат работници на Балифата II. В действителност тези, които подписват договори за да работят тук, са твърде малко на брой.
Техникът отново прекара пръсти през косата си.
— А вие? — попита внезапно той.
— Вероятно и аз съм бил избран със съгласието на предварително установен покровител. Макар че в този случай изборът ми е бил направен от човешките власти, но отскоро търсеният профил е твърде различен — усмихна се мрачно капитанът. Винаги се предполага, че онзи ксенолог беше вътре в нещата. Но всички негови зная няма да стигнат, за да се спасите, защото той напусна планетата и никога повече не узнах нещо за него. Всичко, което ви говоря е предназначено да ви предупреди. Ако той е имал право, хора като вас, сами са работили против себе си, мислейки в дъното на душата си, че вашата съпруга ще спре да ви търси. Имайте го добре в предвид. Бягайте в някоя ненаселена зона и се скрийте! Ако се осмелите, направете засада на жена си. И не се изправяйте пред нея, каравениганките са машина за убиване! Ще ви дам кораб, но не анулирайте автоматичната система, тъй като по този начин корабът сам ще се върне. Ако го направите, аз ще бъда този, който ще тръгне да ви търси. Опитайте се да убиете съпругата си или да я насочите по фалшива следа, след това се върнете. Ако успеете да го постигнете, аз ще поема задължението да ви скрия в някой междупланетен кораб. Бъдете особено благоразумен — добави той, спомняйки си колко такива като него бяха заловени при приземяването на същата писта и колко други бяха влачени към смъртта си по алеите към горичката.
— Възможно ли е? — усмихна се неохотно техникът. — Дали някой е успял да се спаси?
— Разбира се — излъга капитанът, радвайки се, че в този момент очите му бяха скрити зад визьора на наблюдателното устройство.