При вика на Ларн Дав вдигна лицевата част на шлема си и няколко минути стоя като поразен: хората в амфитеатъра спяха непробудно. Изведнъж проумя хитростта на Муни: капитанът се беше възползвал от перипетиите на едновременната игра, приковала вниманието на всички, и сега те бяха хипнотизирани (вероятно беше използвал апарат с инфрабиовълни).
— Ало — викна някой към Дав и той видя Муни.
— Помогни ми! Разполагаме с три часа. Да изведем нашите оттук, след това ще ги събудя. Имам величествени планове.
От бордовия дневник, намерен в кабинета на Ларн, стана ясно, че астрофрегатата принадлежи на Академията по фотоника, намираща се на планетата Струве, и наскоро била пленена заедно с екипажа й. От написаното Муни научи имената на пленниците и лесно ги разпозна по нашивките върху дрехите им.
— Те ще отведат „Гепард“ до Струве, а аз ще получа най-малко втора награда — похвали се капитанът.
— А за екипажа на пиратите какви намерения имаш? — попита Дав.
— Ще ги пратя обратно в тяхната бърлога…
— Научи ли къде се намира планетата им?
— Не, но те самите ще ми кажат — победоносно се захили Муни. — Веднага ще започнем да ги събуждаме един по един. Преди да ги хвърля в трюма, ще попитам всеки дали иска да го изпратя у дома му, или предпочита да го стоваря сред звездните пустини… Командването на въздушния кораб се извършва от централното бордово табло и… те могат да задействуват спирачките само когато се приближат до някоя планета. Разбираш ли? Дори и някои да ме излъжат или да не искат да ми отговорят, от други все ще науча координатите…
— Не беше ли по-добре да…
— Не! Какъв смисъл има да ги мъкна чак до Струве?
Достатъчно е да знам къде е бърлогата им. Ще вземем с нас единствено господин Ларн Трети.
Затвореният в отделна кабина Ларн имаше възможност да разсъждава върху превратностите на съдбата си. Останалите пирати бяха хвърлени в трюма, а Муни чакаше само да проверят кои от сведенията за Ларна — планетата на династията Ларн — са верни, за да ги препрати с кораба им натам.
През тези дни на Дав му се прииска да посети Ларн Трети, за което трябваше да получи съгласието на капитан Муни. Разбира се, той се възпротиви:
— Не виждам за какво…
— Любопитен съм да знам какво мисли.
— За тази цел не е необходимо да го посещаваш. Мога да ти го кажа аз.
— Ти не си пират.