Имаше обаче и едно затруднение, което можеше да попречи на появилата се възможност: списъкът на ограниченията, според който енергетичният програматор изключваше алармената система, беше обозначен за съжаление с числото 29. С една единица повече! Дав беше съблазнен да коригира играта… Но даже ако двадесет и осмото предаване беше съставено от един-единствен знак, паметта на компютъра щеше да го запази, а Кап би се досетил кой е авторът на операцията. При тази брънка от разсъжденията си Дав налучка непогрешимото движение и съсредоточеното му лице просветна от детска усмивка, от усмивка на творец.
— Струва ми се, че нашият пленник е смахнат — каза той на Муни същия ден. — Дали се е побъркал от последното приключение, или по характер си е самохвалко, но не е в ред… Знаеш ли какво твърди? Дав повтори думите на Ларн, но много изразително, за да привлече вниманието на Муни: „Винаги, когато излъча в пространството думата ЛАРН, моите хора ми съобщават дали и къде точно са хванали някаква плячка. Моето име е същинско съкровище.“
— Какъв смисъл има да ти разкрива тайните си? — измърмори капитанът на „Сперанца“. Беше недоверчив, но любопитството клъвна сърцето му.
— Това се питам и аз — скромно отвърна Дав. — Мисля си дали не е някаква уловка.
— Ами, уловка! — разгневи се Муни. — След три седмици ще сме на Струве. Ако наблизо имаше кораб на бандитите, бихме го открили. Мисля, че ти си прав… Ларн Трети е един самохвалко.
Обаче по начина, по който се намръщи, не личеше да е много убеден и в това предположение. Въдицата, хвърлена от Дав, не можеше да не възпламени въображението на капитана, жадно за сделки. Именно поради това следващите дни се сториха на Дав ужасно дълги; колкото пъти останеше сам в кабината си, трескаво разглеждаше изображението върху компютъра. Ала напразно. Кап не се реши да излъчи името-съкровище. Дали не е отгатнал намеренията на помощник-навигатора? Трудно е да се предположи, че предпазливостта му на „космически вълк“ спираше дълбокия му стремеж към баснословно забогатяване.
Въздържането на Муни, породи у Дав тягостно чувство като при шахматна загуба: красивата комбинация се оказа блъф. Не му оставаше нищо друго, освен той сам да извърши междинното предаване. В подходящ момент включи компютъра. И не можеше да повярва на очите си: двадесет и осмата схема на енергийния програматор беше осъществена! Както предположи, Муни не устоя докрай на изкушението!
Членовете на екипажа заедно с пътниците на „Сперанца“ се трупаха в огромната зала за събрания и с нетърпение чакаха да започне винаги вълнуващият ги празник на предаванията. Дълго се бяха готвили за тази цел. Всяка дума на множеството повиквания се обмисляше, защото предаванията струваха много скъпо. Повелята да бъдат кратки беше шлифовала ума им; често пъти посланията приличаха на епиграми, а понякога поради лаконизма си те изглеждаха за неосведомените неразбираеми и от това този тържествен митинг се превръщаше в игра, пълна с хумор, дори абсурдна.
И докато хората в голямата зала следяха напрегнато редуването на посланията, придружавайки ги с коментари, шеги и смехове, които избухваха между чито техническите моменти, Ларн, посъветван от Дав, се промъкваше по коридорите на кораба към спасителния „гвоздей“.