Не е изключено Муни да е бил по-изненадан от бягството, отколкото е бил бандитът в мига на инфразвуковото си заспиване; защото можеш да си обясниш подбудите на една уловка, но не и причините за някакво чудо. Как иначе би се обяснило бягството на Ларн?
Единственото положително нещо беше, че алармената инсталация престана да работи тъкмо на посланията.
— Можеше ли да се предвиди прекъсването на електричеството при числото шестдесет и две? — гневно се обърна Муни към програматора.
— Не — изплашено промълви Фери. — Как да се предвиди? Дори и компютърът не знае предварително как ще изглежда изчисляваната схема. — И за да се оправдае, добави: — Ако не беше извършил двадесет и осмото предаване, числото шестдесет и две нямаше да остане без електрически ток.
В отговора на Фери се долови известна дързост, но Кап не й обърна внимание. В ума му сякаш блесна светлина.
— Все пак не трябваше да те пускам при Ларн — измърмори той, като се обърна към помощник-навигатора, но сякаш произнесе думите за себе си.
— Какво се е случило? — попита Дав, чието лице изразяваше пълна невинност.
— Нищо! — отвърна капитанът и си тръгна. Въпреки гнева си Муни изпита задоволство, че този път неговият ум се оказа по-проницателен от ума на Дав.
И наистина те се разделиха на Струве, но преди това се заклеха да се обичат вечно. През епохата на галактическата експанзия този ритуал не беше по-малко лицемерен, отколкото в предишните векове, но те искрено вярваха в клетвата и доколкото им беше възможно, се опитаха да я спазят. Дав обеща на Умна безсмъртна любов (а знаеше, че същността на живота му е да й изневерява с шахмата), пък Умна се закле да го обича вечно (макар че раздялата им се дължеше на това, че тя му изневери от любов към баща си).
Странно, но и тримата (Дав, Умна и Кап) се занимаваха с траекториите на собствените си съдби и с нетърпение очакваха близката среща. Докато се занимаваше с ядреното домакинство на „Сперанца“ (следователно с важна работа, но второстепенна, защото под този израз се криеше пак старото кулинарно изкуство) и докато се разсейваше с отглеждането на астрофлората, открита при спирането на планетите, Умна живееше единствено с мечтата за следващите им срещи, честотата на които зависеше единствено от благоволението и ловкостта на Муни. А капитанът винаги извличаше съществена полза от тези срещи сред звездите, защото тогава Дав му позволяваше да организира различни състезания. Печалбите от тях бяха доста големи, те му помогнаха да се откаже от договорните си задължения към Галактическата федерация и да си купи малък СК9, като се надяваше, че някой ден Дав ще се премести на „Среща“, както го беше кръстила Умна. Обаче Дав предпочете да остане на „Непобедимия“, дори и в началото, когато заедно пропътуваха няколко парсека10. Почти всякога се разделяха поради различията между двамата мъже. Колкото и много печалби да извличаше от Дав, Муни не беше склонен да се откаже от собствените си финансови комбинации, повече или по-малко противоречащи на космическата законност, а тези усложнения и бавенето често пречеха на състезанията на другия. Въпреки привидността Дав беше нарекъл космическия си кораб „Непобедимия“ не от високомерието на човек, който наистина никога не е бил победен; за него това определение беше предизвикателство към друга „умствена аномалия“. За да провери фантастичния си мозък, а и самата умствена игра, той се нуждаеше от друг подобен ум, от друг непобедим. В същност името на кораба беше един призив. И Дав неуморно тръгваше на път всякога, когато му се стореше, че ще открие подобен човек. При това положение закъсненията заради Муни го вбесяваха. На няколко пъти той взе Умна със себе си и остави Кап сам да се оправя. Но естествено тази тактика нищо не решаваше, защото щом привършеше състезанието, необикновеният шахматист биваше поканен другаде и тогава, вместо да се кара със стареца, той си създаваше неприятности с дъщеря му, която всеки път го увещаваше да отложи заминаването си. Кап се завръщаше с наведена глава, но при първото кацане свадите се подновяваха, така че на края Дав, който знаеше, че любовта на Умна е двупосочна, предпочете да я остави при баща, за да го възпира в сделките.
Не мина много време и името на Дав Богар стана известно надлъж и нашир по цялата Галактическа федерация. Много хора го наричаха „безумец на въздушното пространство“ с учудване и присмех, че един изключителен играч, какъвто беше той, изпитва нужда да броди из звездните простори, за да търси противник. Защото всички знаеха, че дори Дав да получаваше значителни възнаграждения, в действителност те бяха дреболии в сравнение с печалбите, постигнати от един шампион, като например легендарния Фишер. В същност по това време, когато се изграждаха нови световни взаимоотношения, пътуванията на Дав тъчаха светла нишка от един свят към друг. Разбира се, той не преследваше такава цел, но благодарение на него Космосът стана шахматист. Играта символизираше интелигентността, гения и очарованието на човечеството.
10
Съчетание от думите паралакс и секунда. Един парсек е равен на 3,0857 светлинни години. Б.пр.