Вероятно сит от получените придобивки, след време Дав проумя нещо, за което се бе досетил още тогава, когато научи от Ларн за съществуването на Гутрие. Хилядолетните му наблюдения го доведоха до извода, че играта на шах е борба, но и тайна с ужасни последици. Като тайна шахматната дъска представлява за всеки човешки ум една безкрайно променяща се структура; обаче като начин на борба тя противопоставя двама противници с техните ограничени средства за изпълнение. Количеството информация, която приемаше Дав от противниците си — опита на планетите, чиито представители бяха — растеше правопропорционално на таланта и силата му в играта. Но в сравнение с тях Дав беше напреднал много в неизмеримите пространства на шахмата. Изводът беше ясен: докато не открие ум, способен като неговия, Дав ще продължи да прави вариации върху играта със самия себе си.
Ето как стигна до решението да открие Гутрие, а чрез него фантастичното шахматно чудовище.
Като всички уважаващи се галактически вертепи и „Пронизаното око“ се намираше дълбоко под повърхността на планетата Дриан (на кота 157), но от изтънчена оригиналност го бяха направили като наколно жилище (поставено върху изкуствени вълни), което му придаваше някаква примитивност. В едно от сепаретата Дав откри стария звезден воин, наречен Гутрие, който в този миг се интересуваше само от стимулиращия згромб, промишлено бутилиран.
При първата среща Дав успя да изтръгне само някакви гърлени звуци, които вероятно означаваха да му напълнят чашата.
— Напразно се опитваш да разбереш сега нещо от него — каза на Дав съдържателят на наколното жилище. — Напълно е пиян. Но след два дни…
— Откъде знаеш?
— И таз добра! Как мога да не знам за колко време клиентите ми изпиват запасите си? Човекът посочи към рафта с бутилки. Само тези са останали. Ще му стигнат до в други ден. Нещо става в търбуха му, когато остане без… гориво, мисля, че злъчката му прелива, защото от известно време е трезвен и заядлив.
Дав погледна човека, който седеше на стола до него: беше висок старец, плешив, брадясал, с кръвясали очи, загледани в нищото.
— И кой плаща изпитото? Изглежда, от дълго време се излежава тук?
— Отдавна — засмя се съдържателят. — Мисля, че аз и ти, взети заедно, нямаме толкова години… А що се отнася до питието, кой искаш да го плаща? Урежда си сметките през времето, когато е трезвен. Няма да сбъркам, ако кажа, че той крепи заведението ни.
— Така ли?! — зарадва се Дав. — Да не би да играе шах?
— Не, това е отвратително развлечение — отговори той. — Гутрие играе флип-флоп.
— Това пък какво е?
— Ще видиш, когато го хване безумието.
Безумието започна в мига, в който след ужасно напиване със згромб Гутрие се възвърна към обикновения живот. Съдържателят имаше право да смята странния си клиент за „стълб на заведението“. Любители, дошли и от други слънчеви системи, се надпреварваха да играят флип-флоп с Гутрие. И тъй като старецът не можеше да играе с всички, освен състезанията за излъчване на най-добрите се организираше и истинско наддаване. Като поток се стичаха значителни суми и те ставаха собственост на заведението, в случай че заложилият загуби. Печалбата на Гутрие, установена между него и съперника му, се изчисляваше в бутилки с истински згромб12. Самата игра също изглеждаше странна. Съчетанията на флип-флопа напомняха играта на домино, но вместо плочки се използваха бутилките с еликсир. По това, че при определени положения плочките могат да бъдат взети, флип-флопът приличаше на шахмата, а на покера — по това, че заложената сума може да бъде увеличавана. Тази необикновена смесица беше усложнена с чифт многоцветни зарове.
Дав не се включи веднага в състезанието, макар че след като наблюдава един ден ходовете на Гутрие (самото присъствие на играта струваше скъпо), съобрази, че е схванал доста много от тънкостите, за да участвува в борбата. Филмът, който засне, подсили това негово убеждение. Ала той искаше да разгадае определени съчетания при ходовете и да прецени силата на шахматния талант на стареца.
Поне във флип-флопа той наистина беше непобедим. Вярно е, че мнозинството от партньорите му се намираха там преди всичко от самонадеяност и любопитство, отколкото по призвание, но и най-силни състезатели се оказваха победени. Сега Дав беше убеден, че Гутрие е или е бил отличен шахматист (това се виждаше от начина, по който съумяваше да избегне ударите при хазартната игра).
— На какво ще играем — попита Богар, когато реши да седне срещу стареца.
12
Истинският згромб, произвеждан само в лабораториите на планетата Згромбовия, беше странен еликсир, който въпреки еуфоричното си въздействие не вредеше на организма. През епохата, когато се разгръщаха разказаните събития, згромбът още не беше забранен, но високата му цена го правеше трудно достъпен (една бутилка с обикновен згромб струваше десет пъти по-скъпо от патрон с елемент 158). Б.а.