— Да започнем с десет гарафи. После ще видим.
Гутрие спечели лесно и бързо.
— Искаш ли още да играеш? — с безразличие попита той.
— Да.
— Добре, но сега ще играем на бъчвичка от сто литра.
— Приемам. Обаче ми отговори на един въпрос.
— Какъв? — измърмори Гутрие.
— Играеш ли шах?
— Да върви по дяволите. Шахът е отвратителна игра.
— Може би за тебе. Но ти не ми отговори. А научих от един човек, който те познава, че си бил страшен шахматист.
— По онова време още не беше изнамерен флип-флопът. Но защо питаш?
— Представи си, че спечеля бъчвичката, обаче вместо да ти я взема, се задоволя с това да ми кажеш… адреса на планетата, където…
— Няма смисъл — противопостави се Гутрие. — Ти луд ли си?! Забравил съм го…
— Може би все пак ще си спомниш…
— Защо ми пилееш времето! — разгневи се внезапно Гутрие.
— Ще играеш ли, или да дойдем да играем ние? — викна един от зрителите.
— Сега е ред аз да започна — невъзмутимо рече Дав и премести първата бутилка…
Отново победи старецът, но този път след два часа напрегната борба.
Той беше толкова ядосан и удивен, че изпи веднага последната бутилка, която спечели — сякаш беше чиста вода.
— Ако с всеки губя по толкова време, къде ще му излезе краят! — измърмори той. — И не мога да проумея защо те победих толкова трудно…
— Много просто — нежно отвърна Дав. — Първия път мизата беше само десет бутилки. Не си струваше да полагам усилия. Щом я увеличихме, добих настроение за игра. Ако играем на хиляда гарафи, възможно е да те бия.
Гутрие погледна накриво Дав и се засмя със зловещ глас:
— Имаш ли с какво да платиш? Дав извади от джоба си познатата вещ, наречена МПП13, и я подаде на съдържателя:
— Моля те да провериш дали може да плати хиляда гарафи!
Мъжът грабна плочката и се затича към КП14.
— Признаваш ли, че някога си бил шахматист? — подхвана Дав прекъснатия разговор.
— Е и какво, ако призная?
— Ще бъде крачка напред. Искам да ми кажеш къде се намира планетата, на която си играл шах, и какво точно се е случило…
— Да не би да имаш намерение да отидеш там? — попита Гутрие с изпулени очи.
— Именно. И само ти можеш да ми помогнеш да я намеря…
— Като те гледам как играеш флип-флоп, трябва да съм престъпник… Не, младежо, много съжалявам, но не мога да ти кажа… Остарялата ми памет е забравила всичко, свързано с онзи кошмар. А и не искам да си спомням…
Зрителите около тях следяха изумени този странен разговор.
— Сега ли намери време за приказки? — сопна се на Дав един от по-нетърпеливите. — Хайде, почвай да играеш или отстъпи на мене…
В този миг се показа съдържателят на заведението.
— Проверих — промълви той, а лицето му беше променено от неизмеримо уважение. — Можеш да купиш всичко, което съществува тук!
Възгласи на удивление се чуха в помещението.
— Е — отегчен рече Дав и стана от стола, — ще играем ли за хиляда бутилки, или да отида да търся по-добър играч на флип-флоп?
— По дяволите! — изстена като ударен Гутрие. — Осмеляваш се да говориш по такъв начин, сякаш си ме победил! Сядай да играеш.
Партията продължи близо пет часа. Спечели пак Гутрие, но към края на играта той беше едновременно и радостен, и вбесен от гняв.
— Ще играеш ли още? — измърмори предизвикателно.
— Може да има и други желаещи — уклончиво отговори Дав. После се обърна към зрителите зад него.
— На мене ми се изпари желанието — продума някой. — По-скоро бих заложил на един от двамата.
— Да заложим! — чуха се няколко гласа и веднага се поде песента на облозите.
— Колко си спечелил досега? — попита Дав.
— Онези четири рафта — гордо отговори старецът. — Без да смятам бутилките, спечелени от тебе. Ще ми стигнат за цяла година…
— Добре — добави Дав и се обърна към съдържателя: — Каза ми, че мога да купя всичко, което е тук. Купувам го. Само онези четири рафта не ми принадлежат. Разбрахме се, нали?
— Да — промълви слисаният продавач.
— Какво целиш с този цирк? — с тих глас попита Гутрие, който беше неприятно изненадан.
— Да те победя!
— Но… но не виждаш ли, че не си в състояние? — запелтечи шампионът на флип-флоп и не можа да устои на желанието да пресуши още една бутилка със згромб.
В душата му ставаха странни промени. Нито един от победените досега не беше се осмелил да играе повторно (поради огромната миза). Побърканият, който стоеше срещу него, си позволи да го стори три пъти и както изглеждаше, щеше да опита за четвърти път силите си. И макар че винаги побеждаваше, старецът усети горчивия вкус на поражението: той почувствува страшна сила в играта на непознатия. Даже само дългата я мъчителна съпротива, която проявяваше, беше достатъчно доказателство. Дори нещо повече: безочливо предизвикателство.