— Струва ми се, че няма да мога да те победя, обаче ти се страхуваш да играеш с мене — каза ненадейно Дав, а другият почувствува, че пламна.
— Сам си търсиш белята! — отвърна старецът с леден глас. — Исках да те пощадя. Ще ти дам още една възможност да загубиш. Ще играем на всичките бутилки, които съм спечелил досега. Ако те победя, ще прахосаш цяло състояние, но можеш да се смяташ щастлив. Обаче ако победиш, все едно че си мъртъв. Доколкото зная, никой не се е върнал жив оттам.
И започнаха четвъртата партия.
За общо изумление този път нападенията не продължиха повече от четвърт час и завършиха с победа за Дав.
Пребледнелият Гутрие гледаше със съжаление безценните рафтове, които загуби, и измънка:
— Изчезнаха. Сега са твои…
— Разкажи ми — равнодушно рече Дав.
— Ще ми дадеш ли назаем една бутилчица? „Ако продължи да пие — помисли си Дав, — след кратко време няма да е в състояние да ми каже нищо.“
— Преди това си уреди задължението.
— Ха, ха, ха! — засмя се Гутрие с необуздана веселост. — Боиш се да не паднеш в капана! — И си рече: „Трябва да го накарам да играем още веднъж. Това, което стана, беше една тъпа случайност. Може и да ме е измамил, когато е хвърлял заровете…“ А на Дав каза:
— Добре, ще ти отговоря. Обаче ако не разбереш отговора ми, това значи, че няма какво да търсиш там. Онази прокълната планета е точка върху една карта, която лежи тук, ако играем с белите фигури, и се пресича от траекторията на Дриан, а далече, в полето на черните, е орбитата на Брасфем… Следиш ли мисълта ми? — подигравателно попита Гутрие.
— До този момент не си ми казал кой знае какво.
— Тогава отвори си ушите и си напрегни ума! Дриан е белият цар, а Бласфем — черният, и цялата тази звездна шахматна дъска е замръзнала при тридесет и осмия ход от третата партия, изиграна от Ким Керим с ШМ-815. Разбра ли?
— Да.
— Виждащ ли редиците на пешките? — злобно се захили старецът. Но понеже Дав не му отговори, продължи презрително: — Най-напредналата пешка от черните е гробът, към който се стремиш. — И пак се засмя с дрезгавия си глас: — Да не речеш, че не съм играл честно. Защо гледаш като слисан?
В същност Дав отдавна не беше изпитвал подобно шахматно удоволствие. В минутите, в които изглеждаше слисан, умът му работеше напрегнато и като светкавица проблесна едно име: Техом! „Ами ако това са измислици на стария пияница?“
— Ще играем ли? — простичко попита Дав и старецът въздъхна с нетърпение.
— Обеща да ми дадеш едно шишенце…
— Вземи си — съгласи се Дав. — Макар че може да ти дойде много. — И докато Гутрие изливаше в пресъхналото си гърло съдържанието на бутилката, го попита: — Там… Има ли определен брой партии, или можеш да играеш, колкото искаш?
— Двадесет! — и с гърлен глас се засмя Гутрие. — Ти дори не знаеш още къде ще отидеш, а се интересуваш колко партии ще играеш!
— Не зная, но скоро ще науча — засмя се и Дав. — Залагам цялото количество згромб, което се намира тук. Но този път ще ми отговориш ясно: името на планетата, ако има име, и координатите й.
Помещението екна от гласовете на зрителите, които бързаха да залагат, а размерът на облозите отскочи нагоре като стрела.
— Ще играя — реши Гутрие, — но ми дай назаем още пет бутилки.
— Без противник ли искаш да ме оставиш — с подозрение се противопостави Дав.
— Заклевам ти се: това не ми пречи да играя. Впрочем — продължи старецът сговорчиво — дори и да ме повали, след няколко дни ще изчезне въздействието на згромба и отново ще съм на твое разположение. Но не те лъжа: мога да изпия и десет бутилки, без да ми стане лошо. Напротив. Те ще ми дадат сили, за да те победя. С оглед на това ти заявявам открито: ще бъда безпощаден и коварен. И не само защото искам да възвърна имането си, а и да те спася от явна гибел. Нещо от твоята лудост ми припомни младините…
— Стига си дърдорил, ами играй — прекъсна го Дав и бутна под носа му пет бутилки.
— Искаш да ме изкараш от търпение… Добре. Хвърляй заровете!
Битката се поднови и отрупаните зрители в голямото подземие на „Пронизаното око“ потънаха в мълчание. Още в началото старецът заигра енергично и измисляше най-невероятни ходове за примамване и обграждане. През първите три часа ожесточението и дългият му опит здраво притиснаха Дав, който на няколко пъти едва не попадна в поставените му капани. Спаси го феноменалната му способност да смята, с помощта на която успяваше да изчисли предварително следващите последици от сериозните опити да бъде хванат. Веднъж му помогнаха и заровете, чиито цветове съответстваха на ходовете на Гутрие и обезсилиха предварително стремежа му да го обгради.