— Нима не ме видя, когато стената стана прозрачна? Бях долепила лицето си до нея…
— Не, вижда се само от тази страна… Боях се да не си се осмелила да влезеш в помещението на… чудовището.
— Ако не бях те видяла, щях да го направя…
— И сега щеше да бъдеш разложена на съставните си елементи.
— Шегуваш ли се?
— Съвсем сериозно ти говоря. Никой ли не ви е казал какво се случва в подземията на Техом?
— Не сме разговаряли много. Тези разнолики създания говорят на ужасно трудни езици. Разбрах само, че в другата стая се играе шах. После те видях как стана и си тръгна… Освен това баща ми е завладян от една мисъл, която се породи, когато кацнахме тук. Не се тревожи… ще я чуеш от него. Изгаря от нетърпение час по-скоро да се измъкне от тази… дупка. Така че един от нас двамата на всяка цена трябваше да влезе…
— И двамата сте луди! Ако не постигнехте реми, щяхте да…
— Как не бих успяла да постигна реми, мили мой? Забравяш, че съм побеждавала дори Ламб!
Дав вдигна ръце обезоръжен, после се засмя и притисна до гърдите си тази, която съдбата му бе предопределила.
И наистина Кап, щом видя отново Дав, го дръпна настрана и му каза победоносно:
— Ние сме най-богатите хора в Галактиката.
— Какво си открил пак? — развеселен, попита Дав, който поради дългата раздяла проявяваше снизхождение към алчността на Муни.
— Нищо ли не си видял? — възмути се Кап. — Жалко за твоята наблюдателност. И ти си човек, който се хвали, че е първокласен шахматист!
— Не се хваля…
— А името на космическия ти кораб какво е?
— Вече не съм непобедим. Загубих една партия…
— Вече и за шахмат не те бива — избърбори Кап. — Но няма значение. Ти имаш заслуги. Ако Умна не беше ме повлякла да те дирим, нямаше да кацнем на Техом. Така че не е голяма загуба, че са те били. Щом се измъкнем оттук, ще се заловим за работа.
— Каква работа?
— Ще ти кажа, че тук ни чака кой знае откога най-гигантското гробище на космически кораби. Всяка част има огромна стойност. Какво повече да говорим, попаднали сме на истинско съкровище.
Дав беше в толкова добро настроение, че финансово-археологичният порив на Кап не го ядоса, даже, напротив, имаше приятното усещане, че присъства на необикновено природно явление.
— Добре, но преди това трябва да се измъкнем оттук. Как смяташ да решиш този проблем?
— Както излезе ти, така ще излезем и ние. И не ме занимавай с дреболии. Е, навигаторе, я ми кажи, нищо ли не забеляза, когато мина през звездното гробище горе? Нищо ли? Нищо? — възкликна Муни, отчаян от мълчанието на Дав. — Къде са ти били очите? Недалеч от мястото, където кацнахме, се намира… Току виж, че не си чувал за „Сарпаканта“.
— Чувал съм — продума Дав, — как е възможно да не съм чувал!
— Е тогава предполагам, че разбираш какво значи да откриеш космическия броненосец, който преди сто и тридесет години е завладял пет слънчеви системи. Корабът „Сарпаканта“ от втората експедиция лежи там, пълен с богатства, които са на наше разположение. Наградата за намирането му е огромна. Е, какво ще кажеш?
Дав не му отговори, защото отново го заобиколиха пленниците на Ким Керим и го отрупаха с въпроси. Бяха го видели отвъд стената, и сега смятаха, че борбата не е чак толкова тежка, колкото им се бе струвала (още повече че мнозина от тях сега добре познаваха шахматната игра), а пленените по-късно, които никога не бяха надзърнали отвъд стената, бяха убедени, че „ветераните“ прекалено много са изплашени и така всички бяха изпълнени с надежда. Даже и старият КМ Крумх се показа по-смел.
— Поздравявам те! — каза той на Дав. — Доста бързо успя да постигнеш равна игра. В сравнение с онзи, който излезе преди тебе, как му беше името?
— Гутрие.
— В сравнение с него ти игра светкавично. Досадно дълго стоя той там. Докато си тръгна, ми се стори, че са минали години…
— И Ким Керим ми каза, че никой досега не е стигнал до реми толкова бързо.
— Ким Керим ли? Оня страшен шахматист, за когото ми говори? Значи, е жив? И ти разговаря с него?
— Засега само с неговия глас. Може би следващия път ще ми се представи лично.
— Добре е, че не изпадна в цайтнот.
— Цайтнот ли? Какво е то?
— Как, нима не знаеш какво значи цайтнот?
— Знам от прочетеното. Но в практиката не успях да разбера какво е. Впрочем там (и Дав посочи към залата с машината) времето няма никакво значение.
— Я виж ти! А ние тренирахме с часовник в ръка…
— Е, старче, сега ще приемеш ли да дойдеш с мене?
— Още не съм решил. Но ти вече имаш кого да спасяваш от бърлогата на Ким Керим (Крумх посочи с поглед Умна). Опитай се и ако се върнеш пак, ще поговорим.