Дав имаше намерение да освободи първо Умна, но както тя, така и Муни изказаха друго мнение. Умна искаше да бъде убедена, че баща й ще се измъкне от подземната тъмница, а Кал гореше от нетърпение по-скоро да стигне на повърхността.
— Първо ще изляза аз — заповяда решително. — Нямам време за губене. Богатството, което лежи над главите ни, веднага трябва да бъде описано.
— Както искате — съгласи се Дав. — Даже така е по-добре. Ще изведа първо Кап, после Умна и вероятно стареца, с когото разговарях. През това време Кап с моята реактивна раница ще може да стигне до мястото, където сте кацнали. По целия път съм направил с лазера следа.
Когато привърша тук, искам да намеря „Среща“ до „Не победимия“, който съм оставил до изхода от катакомбата. А що се отнася до описването на имането, да не говорим повече. Ще го направиш при друг случай Засега се задоволи с това, че си открил „Сарпаканта“
— Я не ме учи какво трябва да правя — измърмори Муни. — Да се махаме по-скоро, пък ще намерим време за всичко.
Последвалият спектакъл се стори на пленниците истинска премиера. Не бяха виждали подобно нещо.
Дав пръв стъпи на малката платформа, а Муни след него.
— Да видим дали ще ви пуснат заедно — рече някой.
— Защо да не ги пуснат? — отговори друг. — Между нас има и четириноги, и многоглави.
И сякаш за да потвърди това мнение, вратата о плъзна встрани и направи път на двамата мъже да влязат в залата.
— Е, сега какво ще правим? — попита Кап, след като вратата се върна обратно.
— Много просто — отговори Дав. — Ще извоювам свободата си. Онова удобно кресло, поставено пред миличкото електронно чудовище, те очаква.
— А ти каква роля ще изпълняваш тук?
— Ще ти бъда асистент, ще те насърчавам и ако по желаеш, мога да ти предложа нещо за пиене. Какво искаш? Мляко, шира, има двадесет и осем вида еликсир има и згромб… Аз например в твоя чест ще изпия един еликсир… Да видим дали има! Един еликсир, моля.
След няколко секунди от стената се подаде поднос и предложи на Дав поръчаното питие.
— Бре, каква дяволия! — засмя се капитанът и се приближи до хранителния автомат. — Хвърли и на мене един згромб! — Плочката отново се показа и едно приспособление метна чашата със згромб върху Кап. — Полудял ли е? — викна изпръсканият с оранжева течност Муни.
— Нали му поръча да ти хвърли един згромб? — отвърна Дав и едва се сдържа да не се усмихне. — Роботът изпълни желанието ти. — Трябваше да кажеш само: искам един згромб. — Подаде му питието и добави: — Пий и почвай да играеш!
Капитанът разярен изпи чашата и седна до масата от оникс:
— Да, ще играя. Много си важен. Мислиш, че не мога да измъкна равна игра от едно животно! Но какъв е този глупав начален ход? През живота си не съм виждал такова нещо.
След двадесет хода капитанът беше в нокаут, според един израз, останал от древността.
— Дай ми още един згромб! — с мрачен глас каза на Дав. — А след като утоли жаждата си, заяви: — Тази машина играе глупаво… Само луд човек като тебе може да я разбере. И понеже се опита да ми се подиграеш, ще те накажа. Смятах да ти отстъпя наградата за „Сарпаканта“, но размислих. Вземи каквото искаш от гробището, обаче „Сарпаканта“ остава за мен. Сега направи необходимото и ме изведи оттук!
— Виж какво, Кап — заговори Дав със сериозен глас, макар че се усмихваше като дете, което е направило някаква лудория, — не съм ти се подиграл, но трябваше да се убедиш сам, че не е толкова лесно излизането от тази дупка. Помисли: то съществува от векове и само шестнадесет души, а с мене — седемнадесет са постигнали равна игра. А що се отнася до „Сарпаканта“ и до… съкровищата, струпани около него, никак не ме интересуват. Доказателство за това е, че даже не съм ги забелязал. Те за мене не съществуват. А сега ме остави да играя!
— Надявам се, че няма да ме държиш цяла вечност в тази клетка — измърмори Муни и с любопитство се приближи до автомата.
При втората партия, която започна с ход от a2 на a4, Дав искаше да изпробва способността на машината да се самоусъвършенствува (а в последна сметка силата на Ким Керим да навакса „изгубеното време“) и прибягна към ново превъплъщаване на позицията, чрез която дванадесетият шампион на планетата Земя раздруса Фишер; вървеше по собствен път към фазата, която по негово мнение щеше да му осигури позиционно превъзходство; при деветия ход неговият противник игра по-различно от предишната среща, но Дав в същност очакваше това и се впусна в един вариант, грижливо подготвен. Успя да отбие контраатаката на белите, дори спечели известно предимство, обаче развръзката на борбата още беше далечна и неясна.