— По-малко се ядосвам от това, че загубих, отколкото от факта, че не разбрах как стана.
Богар се засмя и се разположи до масата. Машината премести коня си на a3, Дав прегърна Умна през кръста, както според легендата някакъв голям музикант от планетата Земя държал жена си в миналото и същевременно композирал на орган прелюдии и фуги, а зад тях Крумх мълчаливо гледаше развитието на партията. Премести на e5, после 3 на 5, 02 на K6, c4 на 6. Ходовете, които следваха ритмично един след друг, звучаха в съзнанието на стареца, роден от жители на съзвездието Еридан, със строга хармония, както навярно са звучели творбите на Бах за неговите съвременници.
Крумх се потопи в тази абстрактна музика, доколкото можеше да разбере развитието на играта. После, можейки повече да мълчи, започна да коментира, първо шепнешком, след това на глас. Неусетно се превърна в запалянко. Определението за запалянковците е, че са невежи и наивни хора, обладани от високомерието на познавачи.
— Старче — обади се най-после Дав, — оставих те четири пъти да си опиташ късмета. Сега е мой ред да се боря. Твоите размишления или са добри и тогава могат да послужат на противника ми, или са нелепи и ми пречат.
— Разбрах — засрами се Крумх. После постави длани на слепоочията си и промълви: — Не знам какво ми стана. Обхвана ме безкрайна умора.
Отведоха го до нишата, а после Дав продължи играта. След около три часа сън старецът се събуди ободрен. Изпи чаша хвс19 и без да продума, седна в креслото си. Едно странно съчетание на фигурите отново породи у него желание да помогне на Дав. Но стоически се въздържа и не продума до мига, в който машината предложи:
— Реми след единадесет хода.
И докато дясната врата се плъзгаше встрани, като че ли с нежелание, Умна и Крумх присъствуваха учудени на следния разговор между Дав и шахматната машина:
— Би ли повторил дебюта, при който загуби?
— Кога съм загубил? Щях ли да съм жив сега?
— Мислех, че и ти като мене смяташ ремито за неуспех.
— Ще имам пред вид и този вариант. Впрочем исках да те попитам, кои от твоите първи ходове доведоха до реми?
— Веднъж след Ka3, четиринадесет пъти след g4 и един път след h4.
— Благодаря! — весело рече Дав. Сега знаеше: ходът (g4 откриваше шестнадесетата партия. Чуха някакъв обезпокояващ шум.
— Спомних си — обади се старецът. — Когато онзи човек, за когото ми разказа, привърши играта, чух същия шум. По-късно, когато излетя с космическия си кораб, звукът беше друг.
— Време е да тръгваш или, по-точно, да тръгвате двамата така, както дойдохте…
— Смяташ ли, че ще успеем и този път? — попита Умна. — Това означава, че ще се измъкнем всички по-бързо. Горя от нетърпение да видя какво е направил баща ми.
— Аз мога да ти кажа. До този миг Кал трябваше да отведе кораба си до моя кораб. Но не го е сторил…
Щяхме да усетим вибрациите при кацането на „Среща“… Засега все още е зает с инвентаризацията на богатствата. Така че до неговото и моето идване ще ни чакате в „Непобедимия“. Разбра ли?
— Да — отговори Умна и се обърна към Крумх: — Стани за миг, за да седна в креслото!
— Може би е по-добре да си тръгнеш сама — колебливо рече старецът. — Аз бих останал още малко… — С нежен поглед се обърна към шахматната маса. После без видима връзка каза на Дав: — След двадесет и третия ход ти имаше безспорно предимство. Защо не продължи да го притискаш?
— И аз мисля, че ти имаше по-добра позиция — намеси се Умна. — Не можеше ли да спечелиш играта? Дав се усмихна смутено:
— Може би е само едно впечатление, макар че… и на мене така ми се стори. — Той прегърна Умна и попита Крумх: — Значи, още ти се играе… — Разбрах — усмихна се Умна и докато се приближаваше до отворената врата, прегърна Дав и му прошепна на ухото: — Този път нещата приключиха добре и отсега нататък вече няма да се разделяме.
Още преди да се затвори вратата след Умна, Дав направи знак на другите пленници да влезе някой от тях, но никой не се появи.
Машината започна шестия рунд, като премести бял кон на c3. Старецът дълго мисли, преди да постави пешката си на с5, после ходовете продължиха в постоянен ритъм: e4 на Kc,6б, g3 g6… След това стигнаха до така наречената позиция „затворена сицилианска“, както е била играна и някога, но с обратни цветове.
По навик Дав хвърли разсеян поглед върху масата. С известно безпокойство той се питаше защо никой не влезе в залата с шахматната машина. Никой ли не се е осмелил или чисто и просто се е намесил Ким Керим, който вече не искаше да бъде мамен? Крумх проумя намерението на машината от първата партия, което до известна степен вече беше разкрито, но тя имаше все още предимство. И все пак белите трудно щяха да оползотворят превъзходството си, ако старецът в желанието си за реванш не беше надценил възможностите си към финала. При тридесет и първия ход той отправи отчаян поглед към безразличния си „секундант“: защитата на Крумх беше съсипана.