През това време влечението на момчето към шаха не намаля. Понеже нямаше истински партньор, започна да играе сам най-невероятни партии. За голямо свое разочарование разбра, че не е в състояние да се победи: неизменно стигаше до реми. Носеше се слух, че все пак някой го бил: едно момиченце, по-малко от него; Умна беше сираче, което командирът на кораба беше взел да отгледа и което му помагаше в домакинството. Но за тези невероятни поражения нищо положително не можеше да се каже, защото нито едно от тях не е останало записано.
Един ден (по това време Дав беше навършил единадесет години) той погази дадената дума. При един престой, по време на който „малките мачове“ бяха забранени, защото изпитите не бяха свършили, Умна дойде при него и му каза, че Уулф Муни го чака в каютата си. Когато Дав влезе, завари капитана да разговаря с някакъв възрастен мъж, изтегнат във фотьойла; имаше умни очи и както се стори на детето, беше много елегантно облечен.
— Дав — авторитетно рече капитанът, — ще изиграеш една партия шах…
— Знаете, че баща ми не ми позволява, освен…
— Нищо няма да му кажем на Грегори — засмя се Муни. — Това е известният Мер Хлавон, един от ръководителите на тази планета. Освен това е шампион по шахмат. От няколко години чака пристигането на нашия кораб. Искаше да се запознае с тебе и ето ще ти направи честта да играе с тебе…
— Не мога да погазя волята на баща си — твърдо рече Дав.
— Да поговорим с него — намеси се гостът. — Ще ми достави голямо удоволствие да те видя как играеш… Впрочем ще ти подаря тази книга — продължи Хлавон, като подчерта умишлено бъдещото време.
Дав пое дебелата и тежка книга, печатана през 2193 година в Ню Делхи. „История на шахмата от древния му произход до легендарното изчезване на Ким Керим“ — прочете той и сякаш електрически ток мина през него.
После забеляза подзаглавието: „Игра, предложена от Земята на Галактиката“.
— Не мога — изстена детето. — А с баща ми напразно бихте говорили. Той е непоклатим човек.
— И ти ли си като него? — усмихнато попита посетителят.
— Обещал съм да не сядам с никого на шахматната маса, преди да свършат изпитите — прошепна Дав, сякаш му съобщаваше някаква тайна или търсеше думите си. Той притискаше до гърди огромната книга като съкровище. Внезапно усети увереност, че няма да върне книгата, и това сложно чувство (в което мисълта за виновност се утаяваше на дъното, а над нея оставаше като трепет силният еликсир на мъжествеността) му достави странно удоволствие. Вероятно тогава Дав за първи път осъзна страстта си към шаха (а не само умствените си способности).
— И запомни — рече Хлавон, — че ще ти подаря книгата независимо от това, дали ще спечелиш или не.
Беше ясно!
Изведнъж Муни заговори с другия мъж на езика, използван от жителите на Вега, защото беше убеден, че момчето няма да разбере. Дав обаче разбра.
— А нашият договор? Пак независимо ли?…
— Не — решително го прекъсна Хлавон. — Договорът остава такъв, какъвто го подписахме: само ако хлапето победи, ще получиш патрона с елемент 114; иначе просто ще те обезщетя за безпокойствието. Както и да е, единственият печелещ ще си ти.
— И той — изръмжа Муни, — нали ще му дадеш книгата. Но и ти ще имаш келепир, защото ми бяха предложени и по-големи възнаграждения.
— Възможно е — студено отвърна Хлавон, — но не и от нашата планета. — После се обърна към Дав: — Е, момче, какво смяташ?
— Виждам само един начин — отговори Дав спокойно, макар че беше развълнуван.
— Значи, си намерил решение! — отбеляза развеселен посетителят.
— Какво ти казах! — възкликна Муни на същия конспиративен език.
— Ако не гледам шахматната дъска, все едно че играя сам. — Безспорно Дав каза една истина, но в същото време той не беше напълно убеден, че като играе сам независимо с кой цвят, не е невъзможно да загуби.
— Майсторски измислено! — съгласи се Хлавон. — Досега играл ли си така?
— Никога с друг играч.
— Аз със сто и седем души едновременно. Това се нарича: блинд-сеанс.