— Ким Керим — викна Дав и погледна с пренебрежение към галерията, която извеждаше навън, — ако искаш да играем още, кажи!
— От тебе зависи дали ще играем, или не. Какво искаш?
— Искам с тебе да се преборя…
— С мене се бориш…
— Аха! Без машината не си в състояние…
— Победи ли я, та да имаш претенции да играеш с мене?
— А ти победил ли си я? — ожесточи се Богар. Събеседникът му не отговори. — Тогава ще попитам тебе — обърна се към машината, — някой побеждавал ли те е?
— Никой и никога! — отвърна със смешна, но страшна убеденост чудовището.
— Кой лъже? — продължи Дав. — Защото един от двама ви лъже.
— Много си прибързан в изводите, момко — реши да се обади отново Ким Керим. — Вярно е, че от момента, в който заразих с порока на шахмата тази планета, не съм успял да победя машината (иначе бих я разрушил), но и тя не ме е побеждавала. А ти вече имаш две загуби. Нашите сили не са равни.
— Нищо не разбрах — обади се Дав. — Защо намесваш планетата?
— Значи, ти не си доловил, че играеш с цяла планета? — подигравателно прозвуча гласът.
Сега беше ред на Дав да занемее. Истина е, че сред легендите, разказвани за личността на Ким Керим, имаше и такава, според която той бил „опитомил“ една планета и я научил да играе шах, но никой, даже и Богар, не смяташе „шахматната планета“ за нещо друго освен за едно митично схващане за непобедимостта.
Дав се задълбочи в играта, сякаш от нейната същина можеше да се добере до истината. Той не повярва в казаното от Керим, но все пак преразгледа нещата в светлината на тази хипотеза. Беше явно, че неговият противник не постъпва като човек въпреки необикновения му инсигт21. Не можеше обаче да смята ума й нито за животински, нито за електронен въпреки многобройните автомати, които непрекъснато усещаше: не беше срещал такава дълбочина в изчисленията никога, дори в партиите, останали от Ким Керим.
Какви комбинации, дяволски противоречиви!
Сякаш времето бе спряло и само откъси от неговата безкрайност проблясваха, досущ като риби, останали живи от изчезналата фауна на океан, който е претърпял експлозия…
Да превърнеш една планета в шахматист, това е необикновена, фантастична мисъл! Но как? За да стане шахматист, Техом би трябвало преди това да притежава способността, която се нарича мислене, да има ум или както се разказва в старите предания, самата тя да е един мозък. Едно фантастично създание! А и двете слънца с тяхната смущаваща гравитация… Партиите, които продължаваше да играе, избледняха от завладялата го мисъл за планетата, надарена с разум. Неизброимо много неврони трябва да притежава този колос! Дав усети, че му става лошо и се запита дали щеше да приеме борбата, ако знаеше кой ще му е противник. После изпадна в лудостта, често проявявана от математици, вкопчени в двубой с безкрайността, и си каза, че би се състезавал и с Космоса, ако той умееше да играе шах.
Партията, която анализираше — коя ли подред беше? — се промени изцяло. Шахматното съществуване на Техом сега изпълваше мисълта му и придаваше огромно значение на всеки ход. Сякаш баснословният етер, тази плазма, в която се сливат дискретното и безкрайното, изведнъж стана осезаем, видим, измерим. Дав винаги бе смятал, че борбата на шахматната дъска и „решаването на шахматната игра“ са две различни задачи: първата значи противопоставяне на един ум, който е с ограничени невропсихически възможности даже от математическа гледна точка, а втората, макар по принцип да се стреми към завършек, на практика представлява за човешкия ум една безкрайна игра.
Фактът, че досега беше непобедим, беше доказателство, че притежава ум, който превъзхожда другите естествени и изкуствени мозъци, известни до този момент. Но дали разликата между тях и него е толкова голяма, колкото между него и Техом? Изглежда, така е, щом допусна две загуби. Макар че начинът, по който бе победен, не беше убедителен. И освен това бе постигнал шест равни игри. Следователно в играта на противника имаше места, които можеха да бъдат неутрализирани.
„В края на краищата защо ли да играя — запита се, учуден от очевидността на тази мисъл, — защо да играя, ако не мога или не искам да го победя!“
Истина е, че както някога приемаше равните игри за загуба, сега, като имаше пред вид противника си, ги смяташе за победа. Но не за такава победа мечтаеше той. Продължи да прави внимателно изчисленията си, защото не искаше в никакъв случай да загуби още една партия.
Познатите вибрации на „Среща“ го изтръгнаха от мислите му.
21
Намаляване броя на грешките, допускани от животно или калкулатор по време на обучение. Б.а.