Изглежда, заслугата на Ким Керим се състоеше в това, че е открил възможността чрез специални тренировки да съумява да ръководи синхронни игри с многобройни варианти (с взаимодействие да превръща в ценност цели групи от фигурите си, както в миналото малцина от големите майстори, например, Алехин, са могли да го постигат в различни партии, но само с една фигура). Затова неговите решения, постигнати с много усърдие, имаха невероятна резултатност в най-сложните положения.
В сравнение с най-добрите резултати на Ким Керим, които той подготвяше старателно, Дав побеждаваше интуитивно, вземаше решение спонтанно. Ето защо в ума му не съществуваха ясни варианти, а редица позиции, богати на нюанси, и ходовете, които бяха най-необходими за победата, избираше не по пътя на съждението, а по много по-първичен начин. В такива мигове на „вдъхновение“ той участваше с всичките си сетива в избистрянето на структурите и поради това чуваше звуци, долавяше миризми, виждаше цветове. Когато си припомняше някоя партия, в паметта му се възвръщаха и усещанията, които е изпитал по време на играта. И обратното, някои от усещанията възкресяваха позиции и комбинации.
Може би стремежът на Ким Керим да внесе рационалност в играта го е тласнал към създаването на великански калкулатори, а след това и на планетата-шахматист. За разлика от него, както за Масао Ямато, гениалния юноша, който се чувствал стимулиран от компютрите, но не се нуждаел от тях, така и за Дав всяка протеза на интелигентността не представляваше помощ, а зависимост.
— Четвърто поред реми — обади се Ким Керим с известен упрек.
— В края на краищата какво искаш? — сопна му се Дав. — И ти не си постигнал повече от чудовището.
— Така е, но аз имам тази заслуга, че съм го създал.
И в същност това исках да кажа и аз: от теб не може да се изтръгне повече. Напразно си губиш времето. Използвай отворената врата. Когато минаваш през галерията, порадвай се на величието и залеза на нашите велики предшественици, а когато стигнеш до мене, погледни ме за сбогом, събуди любимата си и се махнете от тази бездна!
— Предизвиквай ме, колкото си искаш. Ще продължавам да играя така, както намеря за добре…
— Аха, имаш намерение да игреш още?
— Изглежда, това не ти се нрави.
— Не ми се нрави ли? — Ким Керим се изсмя с глас. — Засега ми е само безразлично. Греша, като ти правя тези признания. Но ми стана симпатичен. Отразена симпатия. Нищо не разбра, нали? Не е изключено по-късно дори да се зарадвам, ако победиш. Сега разбираш още по-малко…
Известно време от дълбините се чуваше обезпокояващо бучене („Здравата се налива със згромб“ — помисли си Дав), след това Техом бутна пешката си на f3. Дав игра на e5. Последваха ходовете e3, d5, d4, Kd7, Kc3, Kd6.
Това беше една безкрайна партия. И двамата дълго обмисляха всеки ход. Дав вече не си спомняше колко пъти прекъсна играта, за да се тръшне изтощен в нишата на стената.
— Сега положението ти е по-добро — обади се по едно време Ким Керим.
Така беше. Дав разбра, че когато Техом започва с безцветно или нефункционално откриване, още в самото начало си създава слаби места в структурата и един силен противник може да му докара затруднения. Доказваше го както бръмченето, така и странните реакции, които Дав долавяше от време на време.
Сякаш скритата тревога беше завладяла чудовището, с което играеше. А дали пък не бе видение или отражение на собственото му безпокойство? Може би за пораждането на тази невероятна мисъл допринесе и фактът, че автоматът за хранителни продукти вече не работеше така безупречно. Поръчаните ястия и напитки идваха със закъснение, а някои от тях вече не се появяваха или бяха заместени с други.
— Повредил се е снабдителният ти апарат — оплака се Дав.
Вместо Техом отговори шепнешком Ким Керим:
— Вероятно иска да те изгони оттук.
Дав не можа да разбере дали гласът говореше сериозно, или му се подиграваше. Струваше му се, че някаква страшна тайна витае над тези места.
— Не вярвам в това, което каза — прошепна Дав, сякаш се пазеше от невидим човек. — Непрекъснато очаквам нови изненади и клопки…
— Това са клопки, присъщи на играта, заради която си кацнал на Техом, както сам се хвалиш. Лично аз никакви клопки не ти поставям… Стига в тебе да не е скрита някаква клопка. Настанал е моментът да решиш. Възможно е по-късно да съжалявам за това, което ще ти кажа: колкото се може по-бързо си иди оттук! За благото на всички…