— И все пак никой не е успял да я победи…
…Но можеше ли Техом да бъде победена? При отрицателен отговор Дав нямаше какво повече да чака там. Годенка! Това име блесна в ума му. Дали си го спомняше и планетата. Ето една съществена подробност, от която зависят бъдещите му усилия.
— Знаеш ли кой е Годенка? — ненадейно рече Дав.
— Разбира се — спокойно отговори Техом. — О’Тенг е знаменит шахматист от планетата Евдоксия…
— Благодаря за положеното усилие — засмя се Дав, — но аз не те питах за О’Тенг, а за Годенка. Може би си чувал ти, Ким Керим…
— Не си спомням. Къде и кога е живял?
— В Канторела, между годините 583 и 704 от ерата на иредентизма22.
— Не съм чувал и за Канторела. Вероятно е някаква планета, която е влязла в Галактическата федерация след моето настаняване тук.
— Така предполагам… Значи, след твоето легендарно изчезване ти не си се опитал да следиш новостите в света?
— В началото го правех, до първите постижения на Техом. После се отказах. Право да ти кажа, оттам нататък ме вълнуваше само нейната съдба на шахматист, която ми се струваше пленителна… А кой е в същност Годенка?
— Един математик.
— И каква връзка има той с това, което става тук?
— Този човек е създал машина на времето, но никой не знае дали е работила, или не. Вероятно за да накара следващите поколения да повярват, че тя е действала, се затворил на стари години в нея подобно на древния Емпедокъл23, който скочил в кратера на вулкан, за да накара бъдните поколения, изненадани от тайнственото му изчезване, да го смятат за безсмъртен. Начинът на живот на двамата мъже си схожда и по смешния край на легендата: както нажеженият кратер изплюл сандалите на философа-самоубиец, така и хрономашината на Годенка изхвърлила навън изкуствените му очи…
— Защо ме занимаваш с тези глупости?
— Ти поиска да ти кажа защо съм се сетил за Годенка. Стори ми се очебийна приликата му с тебе.
— Не е изключено да прилича и на тебе — с дълбоко презрение се засмя Ким Керим.
Дав изпита неприятно чувство повече от ехото на този смях, отколкото от съдържането на произнесените думи.
За миг щеше да признае на противника си причината за асоциацията на мислите му, но се отказа. А това беше съществуването на величината Fc, която беше открил и поставил в основата на неформалното смятане24 Годенка, и тя създаваше възможост за победа над Техом!
След новата равна игра Дав си поръча порядъчно количество згромб. Никога не беше изпитвал страх по време на игра, обаче сега го усети с цялото си тяло подобно на спортист, който за първи път долавя, че навлиза в старостта. Страхът му беше неоснователен, защото преместването на g4, което трябваше да последва, при все че беше безцветно, тоест недостатъчно активно, нищо не значеше. И Техом не се чувствуваше добре, защото от дълбочините й се понесе дразнещо бучене.
Без да е помолил, изведнъж екранът показа външния свят и Дав видя прозрачния саркофаг, в който лежеше Умна.
Седящият в подлудяващата ниша човек, затворен там по собствено желание (тъй като вратата беше постоянно отворена), нададе почти нечовешки вик. Той почувствува безкрайно съжаление и към собствената си съдба, и към любимата жена, даже към непознатия, който го беше примамил там. „Почвам да оглупявам“ — помисли си той, а после попита:
— Защо го направи, Ким Керим?
— Не съм аз — с искрено удивление изрече старецът.
— Аз го сторих — изкикоти се с металически глас Техом. — Помислих си, че искаш да знаеш какво става навън.
— И защо тъкмо сега ти хрумна тази мисъл? — Техом не отговори. Само образът на екрана се приближи и позволи да се види прахът, настлан от времето и вятъра върху капака на металокерамичния саркофаг. — Спри! — викна Дав. — Загаси го и да играем, безсъвестна плането!
В същия миг Дав трепна: върху шахматната дъска бял кон се премести на квадрат f3!
Почувствува дълбоко отвращение. Колкото и да е невероятно, това отклонение от правилото предизвика у Дав безсилие и той потъна в бездните на безполезното. Отдавна се беше превърнал в надживял времето си автомат, за когото крайъгълният камък на живота се сливаше с първите ходове на тези оспорвани партии.
Постъпваше досущ като творец, повлечен от водовъртежа, който е предизвикал в Космоса. От дълбочините се надигна весело, измамно жужене. „Похабих целия си живот, за да премеря силите си с един луд разбойник, с един безумен гений“ — проплака у него частица от съзнанието му.
22
Политическа доктрина против оставянето на територии, населени с една народност, под властта на друга народност. Б.пр.
23
Гръцки философ, последовател на Питагоровото учение, живял около 450-та година преди новата ера. Б.пр.
24
Fc са междинни величини между числителя и безкрайното число. Всички макро– и микросистеми, непрекъснато разширявани и задълбочавани от метагалактолозите и инфраелементаристите, както в същност и цялата действителност, разкриват подобни „математически създания“, теоретично ограничени, но на практика с безкрайни възможности благодарение на безпределните способности, с които са надарени. По принцип ограничеността на величините Fc се доказва с това, че от известен момент в историята на науката и при всеки период е било възможно да се въведе подреждане на броя на атомите в познаваемия свят. Парадоксалният основен закон в областта на Fc става очевиден, когато го поставим между ∞N и ∞С, от което следва, че множество безкрайни числители имат по-малка сила от всяка ограничена величина от сферата на съществуващото. А що се отнася до неформалното смятане, то изразът е неподходящ (както е и при думата „атом“) и иска да обозначи именно съвкупността на действията за проникването една в друга на четирите величини (FN Fc и С). Б.а.