Даваше си сметка, че макар и да не играе слабо, комбинациите му бяха отвратително сиви. А Техом, напротив, постъпваше обезкуражаващо добре и напредваше стремително.
По време на тази проклета партия безброй пъти го прониза мисълта да си тръгне. Плуването в този натежал като живак от варианти океан го задушаваше. „Да си вървя!“ — рече си пак. — Да се махам още сега! Какъв смисъл има да се боря с тази коварна планета! Защо по време на това странно очовечаване Техом трябваше да прибегне и до измамата? Ами ако при следващата партия започне все пак с g4? — блесна в ума му неприятна мисъл. Ах, този незначителен ход, който непрекъснато му създаваше илюзията, че е съзвездие с определен смисъл! И ненадейно сивата картина се оцвети… Гласът на Техом прозвуча като тръба:
— Краят ще бъде победоносен след седемнадесет хода. — После планетата продължи снизходително: — Би могъл да постигнеш реми само със силни нападения. Ти искаше да приключиш, борбата по чисто технически път, но и това не можеш да постигнеш с мене.
Следователно поражение! Обаче отзвукът от него беше почти заглушен от поразяващия извод, че противникът му СЕ СТРАХУВА! И като върховна радост Дав видя как плъзгащата се дясна врата се отмести бавно и нерешително, после се спря на една трета от пътя си. При все че беше победен, Дав имаше разрешение да напусне светилището! ТЕХОМ СЕ СТРАХУВАШЕ!
Тази мисъл колкото достоверна, толкова и предполагаема му вдъхна сили да броди из ужасната пустиня на следващите партии и да прекоси отчайващата й необятност. Един ход пораждаше друг подобно на зловеща мълния, проблеснала между две успоредни огледала, разделени от безкрайността. Когато единият нападаше в определено място на шахматната дъска, другият създаваше допълнителна защита, после ролите се сменяха, играта се подновяваше и протичаше в съвършена и еднообразна симетрия. Подобно на церемонията при неоснователен дуел на един механичен и зашеметяващ танц, изпълняван от два метални глобуса, които се въртят във въздуха. И двамата изпълняваха с тиха и неумолима страст досадното задължение: вероятно Техом поради самата си конструкция, а Дав, ръководен от вариантите във въображението му.
Дав отдавна вече не спазваше разумното редуване на времето за игра, за хранене, за бръснене и почивка, отдавна не държеше сметка за това. В началото на далечните му спомени неговата брада растеше неудържимо, така че трябваше да я бръсне често. По-късно забеляза, че макар и да не беше много голяма, тя престана да расте. Заряза я и се спаси от грижата да се бръсне.
От време на време някой разговор с Ким Керим го ободряваше в безплодната му усамотеност. Поуспокояваше се от гласа на стареца, който сега му изглеждаше по-мъдър, по-дълбок и по-загадъчен, отколкото преди. И така към края на един разговор го попита:
— Как откри тази планета? Как успя да я приучиш да играе шах? И как никой не е чул за това чудо?
— Няма никакво чудо — отговори Ким Керим. — Но откакто съм се усамотил тук, е минало относително малко време в сравнение с необходимото, за да променят хората мисленето си. В началото на космическата ера всяко общество по планетите, ограничено от местния антропоцентризъм, си е въобразявало, че животът е рядко явление в съществуването на Млечния път. После кръгът на познанията се разширил и редица явления, смятани за случайни, били доказани. И така в нашия звезден кът беше създадена възможност на практика да се изследват редица слънчеви системи и това срина някогашните наивни схващания. Впрочем смятам, че не сме надвишили равнището на периода, в който са господствали теориите на някои астрофизици, като например на Лунгон от планетата Астаран или на Хойл от планетата Земя, според които в Галактика като нашата съществуват най-малко милиард планети, благоприятни за биоявленията…
— Значи, колкото е броят на обикновените звезди, които кръжат бавно. Това е ясно схващане и според него Вселената е населена с мислещи същества. Не виждам защо смяташ погрешна тази мисъл, дори ако Техом…
— Не е погрешна, но е бедна, защото свежда живота до тесните граници на dGO — dKO, които характеризират звездата Земя или Еридан. А Галактиката е безкрайно по-богата на живи форми.
— Ти ли си открил това?
— Не. Мене ме занимава намирането на ум, много по-обхватен, и тази безгранична страст ме сближи с няколко изключителни умове. Дайте ми една неподвижна точка и аз ще катурна Космоса — с това той искаше да каже, че никъде не съществува привилегирована и установена точка. — В замяна на това Кворен е доказал, че всяка точка може да подскаже естеството на света, който познаваме.