— Кворен… Спомням си: холографичното съответствие между явленията във Вселената… Срещал си се с Кворен?
— Да и чрез него се запознах с Ентиевсо… Чувал ли си това име?
— Не.
Така и предполагах. Той е гений за вечността на бъдещето. Неговата концепция е на мечтател.
Сред пустинята, която прекосяваше, Дав сякаш видя омагьосан замък от лед.
— Разкажи ми за него! — помоли с неблагоразумна жажда.
— И най-малкото количество материя се отразява в безброй форми, които съставляват отделните единични видове. Но нека се спрем на еквивалентността между маса, енергия, информация и организираност. Ще получим едно основно космическо уравнение, разбираемо, но без всякакво значение и създадено съвсем случайно, ако изключим факта, че самото му съществуване го тласка към необходимото изявяване.
— А това какво значи?
— За един антропоцентрист то води до удивителен извод: според теорията за еквивалентността живот трябва да се появи навсякъде във Вселената в даден стадий на развитие и във формите, необходими на съответната Слънчева система. Както звездите и равновесието в излъчванията по повърхността на слънцата, така и животът, а впоследствие и разумът са калибрирани явления. Щом се убедих в заключението, че при всички астрофизически условия е възможна, а в даден момент и необходима появата на по-високо организиран живот, аз се отказах от антропоморфизма, който е държал изследователите далече от звездите извън секвенцията dGO — dKO. Така успях да открия Техом.
Въпреки начина на разговор между двамата мъже и тягостното усещане, че върху шахматната дъска се редува един безкраен ритуал на явления-фантоми, между Дав и Техом започна чудноват обмен на мнения. Но това стана след последния разговор с Ким Керим.
— Следиш ли нашите партии? — попита го Дав, макар че искаше да каже друго, а именно: — Още ли вярваш, че Техом е непобедим?
Но във въздуха витаеше нещо неспокойно и това го застави да се откаже от откритото подхващане на тази тема.
Ким Керим не бързаше да отговори. Светлинките по стените се запалваха в някаква очарователна игра.
— Да, следя ги — чу се най-после. — Нямам друг избор.
— Как така нямаш друг избор?
По-късно му се стори, че между техните реплики са минали години, през които той отново потъваше в задушаващата пустиня. Преследваше го мисълта, че веднъж трепна от гласа на стареца, сякаш се събуди от сън.
— Някои от въпросите остават без отговор… Думите сякаш проникваха през стена от памук.
— Не разбрах какво каза — извика Дав.
Лекото раздразнение, което изпита, беше достатъчно, за да премахне инерцията му, да започне да играе по-активно. Глъбините на планетата пак замъркаха като котарак, чийто сън е бил обезпокоен. В съвсем неподходящ момент някаква стара мелодия разбуди спомените му, сякаш наблюдаваше част от живота си, но с очите на друг човек.
— Не разбираш ли? — долетяха до него думите на Ким Керим, като че ли ги довея вятърът. — По този начин игра ти в партията… — Пак не чу края на изречението.
„Така съм играл?“ Познатият вариант блесна пред очите му: отговорът на Техом беше трик, измислен някога от Дав. Сега вече не се съмняваше, че не играе с Ким Керим. Той беше навън. Дали наистина беше навън? Ледени тръпки полазиха по гърба му. Това ли беше отговорът на пророческия въпрос, който му зададе някога?
— Не разбираш ли, че се присъедини към планетата? — едва проникнаха до Дав думите му. — Присъедини… дени… дени… — И звукът на предполагаемите думи заглъхна от яростното мъркане на котарак.
Стигнаха до партията, открита с хода h4, но краят й не се виждаше. Въпреки това Дав се радваше, че отново шахматната дъска е обляна с цветове. Синя звезда хвърляше меки като коприна тъчи върху всичките квадрати.
Макар че беше напрегнат, Дав се чувствуваше бодър, като след оздравяване от някаква болест. Но и противникът му показваше, че е в истинска еуфория. „Сега той е убеден, че ме е присъединил към себе си“ — рече си Дав и с тъга си спомни времето, когато разговаряха с Ким Керим.
Вече не помнеше кой започна разговора. В същност и след странното разгневяване на Техом те продължиха да си бъбрят за незначителни неща, свързани с играта. Вероятно когато Дав остана без събеседници, двамата му противници се бяха помирили. Външно разговорите изглеждаха безобидни, дори забавни, но в съдържанието им тлееше дебнене и нападателност.