Когато с напредването пешката на Дав беше заместена с офицер, се чу един забравен глас:
— Два черни офицера на бели полета? Стремежът ти към удвояване не подсказва ли, че си се повредила?
Техом се изсмя с почти човешки глас, извърши „спасителния противоудар“ и рече въодушевено:
— За първи път разбрах какво значи да те подложат на изпит. Обаче трябва да признаеш, че моите отговори ти доставят удоволствие!
Дав мълчеше развълнуван.
— В скоро време ще си тръгнеш — неочаквано рече планетата с нежен глас. — По-голямата част от живота си прекара тук. С мене позна наслади, несравнимо по-силни от преживените навън. Не искаш ли да отпразнуваме нашата среща? Хайде да повторим целия цикъл… Този път ще ти отстъпя белите фигури… Или ще ти предложа нещо по-вълнуващо. Ще изнесем шахматната маса и ще изиграем хиляда симултанни партии. Ще бъде състезание, достойно за нашата гениалност. Приемаш ли?
— Вие и двамата сте се побъркали — намеси се Ким Керим, силно разгневен.
С пресъхнало гърло Дав хвърли последния си коз. Ходовете се нижеха един след друг.
— Безумният смях на Ким Керим поздрави фантастичния плод на въображението на Дав: трети черен офицер на бяло поле!
В светилището цареше неестествена тишина. Стелеше се сива светлина.
После по мониторите на тавана и стените започнаха да святкат многоцветни и възбудени паунови очи.
— Какво правиш? — попита Дав, за когото партията беше привършила.
— Изчислявам — спокойно отговори планетата. — Вече изчислих 1037 хода.
— Е и? — удивен възкликна човекът.
— Още не съм намерила решенията. Стигнах до отстъпването на топа, но ще продължа изчисленията.
— Не изчисляваш ли въз основа на установени системи?
— Така правех някога. Сега искам да видя какво ще се случи с настоящата партия…
— Но така могат да се правят безкрайни изчисления за всеки вариант поотделно.
— Не. Все някога ще свърша и ще подхвана друг вариант.
— И все така ще продължаваш? — ужаси се Дав.
— Броят на вариантите има граница — с налудничава логика отвърна Техом.
— Това значи, че искаш да постигнеш реми с вечно мислене! — възмутено извика предполагаемият победител на планетата, който ненадейно изпадна в парадоксалното положение на Ахил. После се овладя и произнесе натъртено: — Предупреждавам те, че няма да го постигнеш. В шаха не съществува нито вечност, нито безкрайност.
— Само за мене не съществуват — гневно извика планетата, но не и за твоя човешки ум. А сега ме остави да изчислявам на спокойствие или ще приложа гамбита на Цаумин!
Вълна от еднообразна светлина превърна светилището в ужасяваща феерия. От подземията се надигнаха плавни и тихи звуци.
— Значи, не искаш да изиграем хиляда симултанни партии?
Насмешливият отговор на Дав увисна във въздуха. Една фуния, много гъвкава и здрава, го грабна и преди той да разбере какво става, го изтръгна от мястото му, понесе го стремително през галерията с оживените образи на шахматистите и го изхвърли върху повърхността на планетата.
Никога не беше си представял Дав, че най-важната партия, най-важният турнир в живота му, а може би и в съществуването на Галактиката, щяха да завършат така неразбираемо, смешно и опасно, независимо от преживените хубави мигове.