Достоверността на този печален вариант се оспорва от мнозинството тълкуватели, защото през епохата, в която е живял Дав Богар, и още повече по времето на Ким Керим методът за възкресяване бил още в пелени.
И все пак този епилог трябва да се запомни, защото е единственото приемливо обяснение на друг един вариант, поддържан само от седем учени. Според тяхното тълкуване Умна е била съживена от Ким Керим, който дълго запазил силите си благодарение пак на същото временно фокусничество.
Смятам за лекомислено споменатото твърдение, че Умна се оставила да бъде прелъстена от Ким Керим и двамата завършили живота си на планетата Ласо от съзвездието Вега.
Един-единствен тълкувател, който нищо не споменава за съдбата на Умна, твърди, че планетата Техом се освободила както от Ким Керим, така и от Дав Богар. Поведението на двамата непримирими противници не е по-малко странно от поведението на планетата, на която се бяха срещнали. Те продължили двубоя си из долнопробните заведения на Ласо, като играели за вечна слава додека-додека, някакъв барбут с дванадесет зара, от които всеки имал по дванадесет стени.
Приликата в преувеличената неумолимост от разказания случай цели в същност да представи в карикатурен вид този самотен вариант.
За двадесет и три на сто от шахолозите цикълът, който нарекох „Керим-Богар“, носи името „Техом“, защото нейната съдба е основният елемент. Изобщо всички тълкуватели е трябвало да отговорят на въпроса: от какво естество е бил разумът на необичайната планета?
Едни твърдят, че става дума за „неосъзнат разум“, подобно на нечовешките „социални“ животни или компютрите; фактът, че компютрите са изкуствени творения, не представлява противоречие: тъй както еволюцията е успяла да сътвори естествени реактори, по същия начин е могла да създаде естествени компютри Техом е била именно такава „мислеща машина“, а гениалността на разума XX, въплътен в Дав, ограничил; умението й. Следователно разумът на планетата, действащ като снаряд или като грабливия инстинкт на ястреба, е бил насочен към една цел: шаха. Извън тази дейност тя е била съвършено негодна.
Едно обстоятелство, чуждо на същината на хипотезата, все пак разкрива нетрайността й: когато астротополозите се опитали да открият Техом, не могли, при все че на старите карти е точно обозначена; сякаш се бил изпарила, а на нейно място царувало звездното пространство.
Това чудо поставя два въпроса: как е било възможно едно небесно тяло, с големина на планета, да избяга от познатото място, та даже и от Слънчевата система, бе човечеството да забележи удивителното явление, а още по-важно е да установим причините, които са я накарали да изчезне.
Първият въпрос е по-лесно обясним. Учените се заловили сериозно с легендата за Техом много столетия след епохата, в която е живял Дав Богар. Същото с случило с крепостта Хелц на планетата Фермата и Троя от планетата Земя. Ако например Шлиман не беше намерил нищо при разкопките си, светът щеше сам да повдигне рамене и легендата щеше да си остане легенда. В случая с Техом обаче, дори да не е бил потвърдена легендата, е била разкрита една аномалия забележителна в същата степен; изчезването й е научен скандал; това небесно тяло е било отбелязано в астрономическите карти, чиято достоверност е неоспорима. Но Техом не е била космически кораб, който би могъл да оправдае изчезването си, а една нещастна планета.
Нещастна планета! Ето го обяснението на причините, поради които се е измъкнала от бдителните наблюдения на милиони обсерватории, които изследват Галактиката. Била е планета без значение за междузвездния трафик, неизвестна планета, въртяща се около две слънца, следователно неблагоприятна — според тогавашните схващания — за продължаването на живота.
На нас — съвременниците на цивилизацията от „трети тип“, стопаните на енергията на цялата Галактика, в чиято система новите планети са жизнени места — разумът на Техом ни се струва неоспорим, макар и да е бил недодялан. Обаче днес се намираме твърде далеч от онова време, за да можем да възстановим истината. Това е било задача на учените от столетията, последвали приключението на Дав Богар. С положителност се знае, че в пространството, заето от двете слънца на Техом, през последните хилядолетия не е отбелязана нито една звездна катастрофа. Също така било отхвърлено нелепото предположение, че се е самоунищожила. И така по метода на изключването останала само хипотезата, че Техом е емигрирала доброволно. След време странното в това предположение намаляло, защото били открити нови планети, тоест големи космически тела, и били създадени възможности за опознаването им.