Выбрать главу

— Всъщност името му е Фредерик Норт Найтингейл, виконт Чилтън, един от най-добрите ми приятели. Допреди две години почти не го познавах, когато групата ни налетя на френска засада. Застрелях войника, който се готвеше да го промуши в гръб със сабята си. Преди един месец се разделихме в Париж.

— Той като тебе ли е мил, Маркъс?

— Разбира се, че не. Той е вглъбен в себе си и раздразнителен и не би се радвал като нас на хубавия ден. Човек на мълчанието и странните настроения. Опасен е, което му и личи. Аз много го харесвам.

Тя се засмя и взе ръката му в своята. Маркъс заяви без притеснение.

— Внимавай Херцогинята да не види, че държиш ръката ми. Много е ревнива. Съзре ли ни, няма да се учудя, ако ми пререже гърлото. Твърде млад съм, за да се разделя с тоя свят, не мислиш ли?

— О! Ужасен си, Маркъс. Херцогинята е истинска дама.

— Дама, която се опита да ме очисти на няколко пъти — с камшик, с юзда и с ботуш — и се справи нелошо. Мисля, че следващото оръжие, до което ще прибегне, е пистолет. Слава Богу, че няма навика да носи такъв в себе си. Иначе вече да съм покойник.

Братовчедка му се отдалечи, смеейки се, и подхвърли през рамо.

— Най-вероятно си заслужил такова отношение. Аз отивам до потока ей там. Не казвай на майка ми, че си ме срещал.

Бил ли е някога той самият тъй млад? Лял ли се е от устата му смехът така свободно? Младостта му беше попарена онова лято, когато Чарли и Марк се удавиха.

Маркъс яхна коня си и продължи към конюшните. В преддверието на къщата го посрещна хаос.

В подножието на широкото стълбище стоеше Норт Найтингейл и в ръцете си държеше Херцогинята — безчувствена или мъртва. При тази гледка от гърдите на Маркъс се изтръгна рев на ранено животно.

Маркъс, самият той полудял от безпокойство, знаеше, че жена му изпитва болка, че е слаба и уплашена, затова се постара гласът му да звучи успокояващо, доколкото е възможно.

— Кажи ми каквото можеш да си спомниш, Херцогиньо. Започни от момента, когато си се отправила към стълбището.

— Бях тръгнала да слизам за закуска, Маркъс, това е всичко. Стори ми се, преди да поема надолу по стълбището, че мярнах нещо с ъгълчето на окото си и се извърнах. Повече не помня. Дойдох на себе си в ръцете на този непознат мъж.

— Лорд Чилтън. Забравих да ти съобщя за възможното му гостуване. Той беше заедно с мен в Париж, но не можахте да се срещнете там.

Опитваше се да говори, сякаш нищо особено не се е случило, без да осъзнава, че в тревогата си силно стиска ръката й, докато тя не изстена.

— Проклятие! — каза той и започна да разтрива пръстите й. — Изпратих Тревор да доведе лекаря от Дарлингтън. Той не е касапин като Тивит, млад е и е запознат с всички медицински новости. Само дето може би е прекалено млад — добави Маркъс намръщено.

— Благодаря ти за загрижеността, Маркъс, но не беше нужно да го викаш. Ще ме оглежда и опипва и после ще ме кара да пия гадни отвари. Само главата ме боли нетърпимо.

— Ти си паднала по стълбите. Ударила си не само главата си, която и без друго е толкова здрава, че за нея не се притеснявам. Забрави ли, че си бременна? Може падането да те е повредило. Сега ще ми се подчиняваш.

— Защо си толкова загрижен?

— Задай ми още веднъж такъв въпрос и ще те удуша. Не искам да страдаш, трудно ли е за разбиране?

Тя въздъхна и затвори очи.

— Да, трудно е — отвърна и обърна глава на другата страна.

Маркъс запази по-нататъшните си коментари за след прегледа. Ръцете му започнаха леко да разтриват слепоочията й, както Баджър му беше казал.

Тя се концентрира в усилието да пренебрегне разкъсващата болка в главата, наслаждавайки се на облекчението, което масажът й носеше. Спомняше си името на лорд Чилтън от дните в Париж — човек, който и Баджър, и Спиърс се стараеха да избягват при осъществяването на замислите им. Много близък приятел на Маркъс, който не би допуснал човекът, спасил живота му, да бъде принуждаван да извърши нещо против волята си. Опасна личност, по думите им.

Какъв нетрадиционен начин да му каже добре дошъл!

XXV

Доктор Рейвън28 носеше прекалено романтично име за мъж, чието тяло е високо колкото това на Херцогинята на дванадесетгодишна възраст, което на всичко отгоре беше тънко, крехко и увенчано с впечатляващо красива русокоса глава. Привлекателната външност на пациентката му изглежда не го отклоняваше от прецизното изпълнение на професионалните му задължения. Гласът му беше мек, маниерите — делови. Удостои Маги само със сърдит поглед, когато прислужницата се опита да влезе в спалнята на Херцогинята. Маркъс я отпрати и затвори вратата след нея, като той самият остана вътре.

вернуться

28

Рейвън (англ. raven) — гарван. — Б.пр.