Доктор Рейвън каза спокойно, едва докосвайки главата на Херцогинята с върховете на пръстите си.
— Съпругът ви ме информира, че и по-рано сте удряла главата си, миледи. Да, напипвам малка подутина зад ухото ви. От това падане не са останали белези. Ще усещате болка, но тя ще отмине след няколко дни. Лауданумът ще ви помогне да я понесете по-леко.
— Тя е бременна — обади се Маркъс. — Едва ли само главата й е засегната от такова падане.
Доктор Рейвън само кимна и й се усмихна окуражаващо.
— Отпуснете се и ми позволете да ви прегледам.
Ръцете му се пъхнаха под завивките и опипаха корема й, без да повдигат нощницата.
— Имате ли болки или спазми?
— Не, никакви.
— Кървене?
— Не.
— Това е добре — сигурно за него тя представляваше съвкупност от опознавателни знаци и белези, сред които търсеше да открие нещо непознато, ненормално.
— Била ли сте неразположена, миледи?
— Ужасно зле беше — повръщаше закуската, обеда и вечерята си, както и всичко, погълнато в промеждутъците. Кожа и кости е, но от седмица и половина насам състоянието й се беше подобрило.
Тя се усмихна на съпруга си, който се въртеше около леглото й като обран евреин.
— Наистина се чувствам нормално, доктор Рейвън. Уморявам се по-лесно, но Баджър ме уверява, че това е в реда на нещата.
— Баджър?
— Нашият готвач.
— И мой камериер.
— Интересно — доктор Рейвън не се впусна в по-нататъшен коментар, а довърши прегледа и се изправи.
— Е? — връхлетя върху него Маркъс.
— Състоянието й изглежда добро, милорд. Все пак бих желал да остане на легло още два дни. Първите три месеца са най-важни за бременността и в случая трябва да се постараем да избегнем всякакви неприятни последици от падането. Не може да се каже със сигурност дали ще има такива. Нека пази леглото и избягва каквото и да е психическо напрежение. Ако започнат спазми или кървене, незабавно пратете да ме повикат.
Херцогинята се намеси спокойно.
— Доктор Рейвън, можете да се обръщате и към мен. Слухът, както и интелигентността ми, са достатъчно добре развити.
— Знам, миледи, но не искам да предизвиквам подозренията на съпруга ви, който ми се струва доста напрегнат. Едва започвам да се изявявам в професията си, но се справям и се старая да избягвам неприятностите, преди да съм преминал разцвета на силите си.
— Имате право, докторе. Човек не знае какво може да очаква от съпруга ми. Няма да мърдам от леглото.
— Отлично. Ще дойда да ви прегледам в сряда, ако не се появят междувременно усложнения.
Маркъс придружи доктор Рейвън по обратния път. Тя затвори очи, надявайки се главоболието просто да престане, но нищо такова не се случи. Баджър скоро щеше да се появи с лауданума. Не искаше да го пие, но нямаше друг избор при това изобилие от грижовни приятели и суетящия се около нея съпруг, започнал внезапно да проявява интерес към жена си не по-малък от този на леля Уилхелмина към наследството.
Послушно изпи лимонадата, обилно смесена с лауданум, която Баджър й донесе. Преди да потъне в сън, през съзнанието й премина ужасният спомен за случилото се на стълбището: сянката, силното бутване в гърба, падането, ужасеният й писък, напразният опит да се залови за перилата, преди да се понесе надолу и спасителните ръце, които я подхванаха — последното, което си спомняше, преди да пропадне в тъмнина.
— Никак не ми харесва тая работа.
— Нито пък на мен. Никога не съм бил толкова уплашен, Маркъс. Както си стоях във фоайето и разглеждах впечатляващите портрети на предците ти, до ушите ми достигна ужасяващ писък. Погледнах към стълбището, а там съпругата ти се търкаляше надолу. Пресякох пътя й толкова бързо, колкото успях.
— Ако не беше бързата ти намеса, тя можеше да се убие на мрамора пред стълбите. Кръвта ми се смразява, като си го помисля. Благодаря ти, Норт. Сега сме квит.
— О, не, не още, Маркъс.
Маркъс поклати глава. Едва ли можеше да се намери по-верен приятел от Норт.
— Мисли си каквото искаш, но моето скромно мнение е, че съм ти в дълг. Дано никога повече не изпитвам страха като в мига, когато я видях неподвижна в ръцете ти.
После му разказа за съкровището — наследство на Уиндъм, за книгата и произшествието с Херцогинята в библиотеката, за американските си роднини, и по-подробно за леля си Уилхелмина — ексцентрична личност, вероятно отровителка на един от съседите си.