— Да си поживееш в разгул и веселие? Хайде, Джеймс, мен ме приковаха на кръста на двадесет и две.
Разговорът като че ли чудесно забавляваше двамата братя. При всяка реплика Маркъс местеше поглед от единия към другия.
— Прикован! Та ти ходеше като кученце подире й; тя беше всичко, което желаеше.
— Урсула ни каза, че Хелън била най-красивото момиче в целия Балтимор. Брак по любов, като от роман.
— Така ли каза? — Тревор се усмихна. — Много млада е била по това време, за да си спомня.
— Но, Тревор — Урсула изглеждаше объркана, — аз бях убедена, че обожаваш Хелън. А пък тя беше най-щастливата от всички жени да има теб.
Фани не се включи в разговора. Тя гледаше мечтателно към крушите, подправени с канела. Тревор се обърна към Норт.
— Разбрах, че и ти, като Маркъс, си проявил благоразумието да стоиш далеч от нашите брегове и да се занимаваш с тоя дребничък приятел, Наполеон. Поздравявам ви за проявената предпазливост. Нямаше да ми се хареса да изкормя когото и да е от вас, ако се бяхте опитали да стигнете до Балтимор.
— Я гледай ти, Маркъс! Какво ще кажеш да го изкарам навън и да го ступам?
— Няма да можеш — отговори му Джеймс. — Тревор е по-силен и по-бърз от кон.
— Чух те да казваш, че се биел мръсно, Джеймс — каза Урсула.
— Какво означава да се биеш мръсно? — пожела да се осведоми Фани, поднасяйки ябълка към устата си.
— Деца мои, послушах ви повече от достатъчно — отряза леля Уилхелмина. — Поиграхте си с нервите ми. Сампсън, помоли Баджър да ми приготви малко извара с лимон, за да успокоя вътрешностите си.
— Мисля, че трябва да разкажем всичко на Херцогинята — прошепна Антония на Фани. — Тя има нужда да се посмее.
След утвърдителното кимане на леля Гуенет близначките се изсулиха от столовете си и изчезнаха от стаята.
— Все пак не искам да си тръгвате, Уили — каза Гуенет.
Маркъс й се усмихна съчувствено.
— Трябва да разрешим на Тревор да взима решенията, госпожо.
— Защо? Той е на твоята възраст, Маркъс. Защо той да има последната дума? Тя му е майка и той не й е съпруг.
— Въпреки това той е мъжът, лельо Гуенет. Главата на семейството.
— Дрън-дрън — каза леля Уилхелмина. — Младок на двадесет и две, двадесет и три най-много. Казах му го, след като се опита да твърди, че е на двадесет и пет. Ще говоря с него, Гуенет. Ще го вразумя.
Тревор само сви рамене, усмихвайки се на чинията си. Маркъс и Норт си размениха погледи, чийто смисъл остана скрит за женската половина от присъстващите.
В спалнята на Херцогинята те се гледаха един другиго.
— Не. Забранявам и толкова.
— Маркъс, добре съм, честна дума. Ще полудея, ако не изляза веднага от тази спалня. Моля те, искам да отида да пояздя. Много ще внимавам!
Той беше заръчал на камериера си да го чака преди два часа. Критакър се мотаеше с купчина сметки и писма за отговор, надявайки се да му бъде отделено време. Двама от наемателите му желаеха да се срещнат с него. Кое по-напред?
— Ще дойда с теб. Не можеш да яздиш сама.
— О, благодаря ти! — хвърли се на врата му тя.
Той внимателно я обгърна и притисна до себе си.
— Ужасно си отслабнала, Херцогиньо.
— Няма да е за дълго. До есента ще се закръгля като тиква.
Нищо не й отвърна. Прегръдката му се охлаби.
— Маркъс.
Беше вдигнала лицето си към него и той се вгледа в тъмносините й очи. Пълни с несигурност и — странно, със загриженост. За него ли? Така му се струваше. Защо иначе беше понесла изпитанията, свързани с женитбата? Мъжката му чест му поставяше изисквания. Имаше ли такива и при една жена? Това той не знаеше, но познаваше нея. Тя имаше дълбоко чувство за чест. Целуна я и езикът му леко се плъзна по долната й устна. Тя се надигна на пръсти, за да се притисне по-плътно до него.
— Ако правя любов с теб сега, доктор Рейвън ще получи апоплектичен удар. Устните ти имат чуден вкус, знаеш ли? И си мека и отзивчива. Добре ти е с мен, нали?
— За мен ти нямаш равен на света, Маркъс.
— Това комплимент ли е или израз на обреченост?
— Ти ме желаеш, Маркъс. Чувствам те.
— Пожелавам те всеки път, когато си помисля за теб, когато подуша парфюма ти или само от шумоленето на полите ти. Бих се самоубил, ако не ме чувстваше.
— Но не желаеш детето, което нося. Омразата ти към баща ми е по-силна!
В този момент се запита дали не би я накарал да се отърве от плода. Не, не вярваше, че на Маркъс би му минала такава мисъл през ума. С дете или без дете, Маркъс беше животът й, на него принадлежеше сърцето й.
— Да върви всичко по дяволите, желая те — ръцете му се плъзнаха по гърба й, обхванаха бедрата й и ги долепиха до неговите.