— Да — промълви тя, допряла устни до неговите. — Готова съм.
В следващия момент той я притисна до стената и я повдигна.
— Обвий кръста ми с краката си.
Тя го послуша, без да разбира какво ще последва, но объркването й трая кратко. Той се освободи от панталоните си, повдигна роклята й, разтвори я и влезе стремително в нея. Превъзбудена, тя беше готова да го приеме. Езикът и членът му проникнаха дълбоко в нея и скоро тялото му се разтресе от спазмите на освобождаването, но не престана да се движи, защото не искаше да спре, преди удоволствието й да се е изравнило с неговото, преди да е започнала да крещи в самозабрава.
Обръчът на краката й се стегна. Искаше й се да крещи, но той заглушаваше виковете й с устата си и не преставаше да я движи нагоре-надолу, докато тя се свлече изтощена от него. Прегърнал я, той продължаваше да я гали и целува.
— Пропуснах да нацелувам разкошните ти гърди.
— А аз пропуснах да нацелувам корема ти, Маркъс. А може би бих могла да отида и по-надолу. Не мислиш ли?
Той я плесна леко по задника, после го погали.
— Изкъпи се, мила, и ако след това имаш все още сили, ще те изведа на езда — спря се за момент на прага на съседната стая. — Ако искаш да опиташ другото, няма да се противя.
Погледът, с който тя му отговори, накара коремът му да се свие от най-похотливи желания.
Дали това Баджър наричаше отвъд границата на приличието? Тя нямаше търпение да провери.
XXVI
Колониалният клон на рода Уиндъм се приготви за път в петък сутринта. Планина от багаж беше натрупана върху пътническата кола, осигурена от Тревор за семейството му.
Леля Уилхелмина се обърна към Херцогинята.
— Отново си във форма, за жалост.
— Какво каза, мамо?
— Скъпи ми Джеймс, казвах на Херцогинята, че изглежда толкова добре, че сигурно не би било проблем за нея да дойде с нас.
— А що се отнася до вас, госпожо — отвърна Херцогинята, — надявам се езикът ви да изсъхне.
— Сега пък вие какво рекохте, Херцогиньо? — продължи играта Джеймс, криейки усмивката си с облечената си в ръкавица длан.
— Само изразих надежда, че майка ти ще ни погостува пак някои ден.
Леля Уилхелмина прикова тежък поглед в нея и добави, понижавайки глас.
— Забележителна способност за възстановяване. Всяко нещо обаче си има край.
— Без съмнение сте права, госпожо. Не трябва да се забравя, че самата природа е определила, като се има предвид напредналата ви възраст, че е доста вероятно вие да достигнете своя край преди аз моя.
— Можем само да се надяваме — промърмори Маркъс, но достатъчно силно, та да бъде чут от американската си леля.
— Ти също заслужаваш да пукнеш, защото одобряваш оскърбителното й поведение. Тоест, разбира се, не исках да кажа нищо друго, освен че Маркъс има нужда от по-свенлива съпруга, която не ще оскърбява роднините си — факт, който отдавам на невежеството на Херцогинята по причина на елементарното й възпитание.
Херцогинята се разсмя.
— Вие сте истинска вещица, госпожо. Дано каретата ви прегази — обади се и Маркъс.
— Маркъс! — извиси се до крясък гласът на леля Гуенет.
— Няма нищо, само споделих с леля Уилхелмина, че няма достойна награда за добротата й, освен може би някой трон.
— Дръж си езика, млади човече!
— Да, като че ли наистина най-сетне успявам да се справя, нали? — той й се поклони леко, после се обърна на другата страна към Тревор. — Префърцунени ми, смотан братовчеде, не се съмнявам, че с Херцогинята ще те срещнем в Лондон. Колко време възнамерявате да останете в Англия?
— Джеймс има желание да посети всички свърталища на хазарта, плътта и другите смъртни грехове.
— Столицата ни изобилства от тях — каза Норт. — Ще са ви необходими поне десет години.
— Джеймс е много млад и го гони нетърпението. Три месеца и, обзалагам се, интересът му ще е заситен. Възможно е и по-скоро, ако ни бъдеш водач из Лондон. Какво ще кажеш, Норт? Маркъс?
— Е, братко, недей да ме пришпорваш — намеси се Джеймс, вдигайки отбранително ръце. — Истинският мъж трябва да познава всеки порок, съществуващ на този свят, за да бъде добър баща на синовете си.
— Господа, вие сте разложени от поквара — каза Херцогинята. — Не съм сигурна дали ще разреша на Маркъс да се присъедини към вас. Моят съпруг не познава нито едно такова място, нали, милорд?
— Нито едно — заяви Маркъс без колебание. — Напълно са ми непознати. Спрямо лондонските потайности проявявам религиозното въздържание на методист29.
— Нали ще ми пишеш често, Уили?
— Разбира се, Гуенет. Призлява ми, като си помисля, че оставям на него и на нея да се разпореждат с наследството на Уиндъм. То е наследството на американските Уиндъм.
29
Член па Методистката протестантска църква, основана от английския свещеник Джон Уесли в началото на XVIII век. — Б.пр.