— Напълно — отговори Маркъс. — Но за кое по-точно питаш, Херцогиньо?
— И за да бъда абсолютно честна с вас, госпожо, ще ви призная, че го обожавам. Женитбата ни напълно съвпадаше с моите желания. Бих предпочела и вие да бяхте там, но времето не ни стигаше. Ужасно съжалявам.
— Той винаги се е отличавал с интелигентността и чара си — каза госпожа Уиндъм. — Съседските момичета непрекъснато флиртуваха с него. Опасявам се, че въздействаха лошо на самочувствието му. Милото ми момче, той на всичките даваше надежди, дразнеше ги и същевременно им се усмихваше с най-милата си усмивка.
— Доста е умел, нали, госпожо? И продължава да бъде доста самоуверен, но трябва да призная, че част от очарованието му, а следователно и от самия него, е в самоувереността. Усмивката му е най-милата, която някога съм виждала. Признавам му заслугата, че я е овладял до съвършенство още като момче, защото неповторимото удоволствие от нея сега е изцяло мое.
— Точно такова момиче и аз бих избрала за теб, Маркъс — обяви любящата му родителка и хвана Херцогинята за ръка. — Сватбената ти халка изглежда странно. Трябва да носиш моята, която се е предавала в семейството поне от три поколения насам. Ще ти я изпратя.
— Благодаря ви, госпожо. Съгласен ли си, Маркъс?
— Разбира се. Бях забравил за нея.
— Тя е твоя съпруга, Маркъс. Халката трябва да е на нейния пръст.
— Така е, мамо. Добре дошла в Чейз Парк. Колко дълго възнамеряваш да стоиш? По-продължително или по-кратко?
Майка му се намръщи в отговор. В това изражение двамата напълно си приличаха, погледнато с обективното око на Херцогинята.
— Сампсън каза, че колонистите тъкмо си тръгнали. Разбира се, това обстоятелство вече ми беше известно. Добрата ми приятелка госпожа Емъри ме извести за решението на Тревор Уиндъм да отпътуват днес. Но аз не можех да не взема предвид прийомите на онази жена. Последните два дни прекарах в Дарлингтън и наех човек, който да ме уведоми в момента, когато каретата им напусне територията на имението. Винаги съм ненавиждала тая Уилхелмина.
— Но ти никога не си я срещала, мамо.
— Няма значение, една майка знае всичко. Не е ли тя груба и крайно неприятна стара вещица?
— Характеристиката е точна — каза Херцогинята. — Човек никога не знае какво ще изскочи от устата й, но при всички случаи става думи за оскърбление.
— Знаех си. Е, скъпи мои, сега аз съм тук и нещата ще се променят към по-добро. Къде е Гуенет? Къде са близначките? Какво е това ново наследство? Ако се вярва на госпожа Емъри, на два пъти са се опитвали да те убият, Джозефина. Разкажи ми, моля те, скъпа моя, обожавам мистериите.
— Името й е Херцогиня, мамо. Джозефина подхожда на коза или гъска.
— Много добре, нямам намерение да обиждам снаха си, преди да си го е заслужила.
Утрото беше чудесно. През нощта беше престанало да вали и въздухът беше чист и топъл.
Тя хвърли поглед към съпруга си, яхнал небрежно жребеца си, загледан някъде далеч напред. Сигурно се опитваше да открие дъбовото дърво, долчинката с обърнатите деветки, кладенеца или дебнещото чудовище. Като се замислеше човек, цялата история наистина звучеше като измислица на болен мозък.
Цели три дни не бяха отваряли дума за съкровището. За всеобщо облекчение. С усмивка си спомни погледа на майка му, когато беше сварила Маркъс да я целува в трапезарията, обхванал с ръка гърдите й.
— Има ли пушена риба за закуска, мили ми синко?
Устата на Маркъс беше застинала върху нейната. Ръката му падна от гърдите й.
— Не знам — каза той, изправяйки се бавно от стола, където я беше притиснал. — Мислех, че мразиш пушена риба, мамо.
— Така си е, миличък. Но трябваше по някакъв начин да привлека вниманието ви, стараейки се да не ви изненадам неприятно. Добро утро, мила дъщеричке. Виждам, че синът ми се е отдал на страстта си.
— Да, госпожо.
— Колко странно, че се проявява в такава плътска насока. Мислех, че имаш предвид страстта му към някоя кауза, политиката, световните проблеми. Неща от тоя род.
— Нищо подобно не си помислила, мамо. Сядай. Аз ще ти прислужвам. Овесена каша?
Херцогинята се откъсна от мислите си и се обърна към съпруга си.
— Много харесвам майка ти. Може би от нея си прихванал страстта си към каузите, политиката, световните проблеми. Тя изпитва обожание към Мария Стюарт. Ако сънят не я беше надвил, щяхме да научим всяка подробност за интригите във френския двор, които са се вихрили около нея, когато е била там. Божичко, Маркъс, погледни какви черни облаци! Боя се, че предстои порой.
В следващия момент изтрещя гръмотевица. Внезапно топлината на хубавия ден изчезна без следа. Тъмни облаци се затъркаляха и виснаха над главите им, превръщайки следобедния светлик в полумрак. Острието на светкавица разцепи небето. Маркъс изруга.