— Проклятие! Допреди няколко минути нямаше и следа от буря.
— Поне няма да замръзнем. Връщаме ли се в имението?
Следващата светкавица изтрещя точно зад кобилата й и прекърши клон от кленовото дърво, който падна по средата на пътя. Ужасеното животно се изправи на задните си крака.
— Херцогиньо!
— Няма нищо. Овладях я — тя се беше привела напред, потупвайки леко животното по муцуната, както я бяха учили, без да извършва резки движения, когато остър звук накара кобилата да потрепери и с ново изправяне на задните си крака да изтръгне юздите от ръцете й.
Маркъс долепи коня си до нейния и я сграбчи през кръста, готов да я вдигне от гърба на кобилата. Разнесе се свистене, после още едно. Болка проряза главата му. Вдигна ръка и докосна главата си над лявото слепоочие. Някой стреляше по тях и един от куршумите го беше одраскал. За секунда се пренесе отново в Тулуза — куршуми хвърчаха от всички страни, непрестанен рев от хиляди гърла ечеше, кървав облак ги обгръщаше.
Тя изкрещя името му, осъзнавайки какво става.
Още едно шумно изпукване. Херцогинята видя как на два-три метра от него се откъсна и полетя към земята грамадно парче кора от клен. Без да мисли, тя скочи към Маркъс, изпреварвайки ново изгърмяване. Сграбчи го за раменете и усети силно блъсване в лявата си страна. Опитваше се да го предпази според силите си. Под тях жребецът му се изправи и диво заподскача. Изплашената й до смърт кобила отхвърча напред, изоставяйки ездачката си увиснала безпомощно в ръцете на съпруга й.
— Херцогиньо! О, Боже…
Изстрелите не преставаха. Маркъс сръга коня си в, слабините.
— Бързо, проклет глупако! Мърдай!
Конят се понесе като снаряд. Маркъс я притискаше към себе си. Тя не беше в безсъзнание, но, също като него, беше ранена от куршум и не можеше да се разбере нито къде, нито колко тежко.
Той сви юздите на жребеца на извивката на пътя, откъдето до Чейз Парк се стигаше през полетата. Може би маневрата им щеше да успее, ако поредната гръмотевица не беше хвърлила в тревога ято скорци, намерило убежище сред клоните на огромен дъб. Птичките се разлетяха и стреснаха коня, двамата паднаха от гърба му и се затъркаляха по не много стръмен наклон, докато Маркъс се просна в плитка локва кал, а Херцогинята се отпусна, стенейки, върху гърдите му.
Успя някак си да изкачи обратно склона с безчувствената Херцогиня, преметната през рамото му, въпреки че кръвта от раната на слепоочието замъгляваше погледа му.
Конят му трепереше и въртеше уплашено очи, но слава Богу, не беше отпрашил към конюшните. Отне му доста усилия, но накрая съумя да покачи и двама им върху седлото. Конят отново се понесе вихрено и Маркъс само го пришпорваше, охлабил юздите му, оставил на животното да избере пътя, по който да се приберат.
Ръката му здраво я беше обгърнала. Не му направи впечатление, че е подгизнала не само от нейната, но и от собствената му кръв. Нищо друго не беше почувствал освен завладяващ страх. Струваше му се най-дългата езда през живота му. Когато закова жребеца пред масивното входно стълбище на имението, гласът му вече кънтеше като тръба.
— Норт! Баджър! Спиърс! Бързо излизайте, бързо!
Скочи от коня и я понесе на ръце. Главата й се килна безпомощно. Мили Боже!
Норт изскочи през вратата, следван по петите от Баджър.
— Простреляна е. Доведи доктор Рейвън от Дарлингтън, бързо, бързо!
Норт спринтира към коня на Маркъс, метна се отгоре му и се понесе в галоп, а Баджър застана до господаря си.
— Качете я в стаята й, милорд. Господин Сампсън! Бързо донесете гореща вода и чисти кърпи!
Маркъс не съзнаваше, че почти я задушава в прегръдките си, докато чу мекия глас на Баджър.
— Поставете я върху леглото, милорд. Точно така. Добре. Хайде сега да я освободим от дрехите.
Маркъс не можеше да отдели поглед от ръката си.
— Покрит съм с кръвта й, Баджър.
— Да, милорд, но също и с вашата собствена. Вие също сте прострелян. Божичко, даже два пъти — в главата и ръката!
— Не мога да повярвам — толкова много боли! Не искам вече да я виждам да страда както сега.
— Какво, по дяволите, се е случило? — Маги беше близо до истерия. Спиърс я следваше.
— Простреляна е — каза Баджър спокойно. — Нека махнем тия мокри дрехи от нея, за да можем да спрем кръвотечението.
— Не отново — проплака Маги. — Господи, не отново!
За минути Херцогинята беше поставена да легне на една страна и завивките я покриваха до половина, а Маркъс притискаше раната й точно над хълбока отляво, за да спира кръвта. Появи се Сампсън с гореща вода и кърпи.