Маги и госпожа Емъри бяха почистили всички следи от помятането. Херцогинята лежеше, обвита цялата в бяло — бели превръзки, бяла нощница, бяла и самата тя от загубата на кръв.
— Ще се оправи.
Маркъс силно се съмняваше.
За първи път доктор Рейвън беше оставен насаме с пациентката си, което никак не му беше неприятно. Изчака я да се събуди и да го разпознае, после се наведе и леко постави ръка на гърдите й.
— Сърцето ви работи нормално. Чувствате ли болка в корема?
Тя поклати глава отрицателно.
— Съжалявам за бебето, но ще имате други, миледи. Причината за помятането е в падането, в травмата. Но вие сте млада и здрава, тялото ви не е увредено. Ще можете да си родите колкото си искате деца, когато се възстановите.
Тя отново поклати глава.
— Няма да има повече бебета. Това беше единственото и на него не му беше писано да оцелее.
Доктор Рейвън не разбра смисъла на думите й. Той внимателно повдигна ръката й, за да измери пулса.
— Моля ви, опитайте да се отпуснете.
Видя как сълзи се процеждат под спуснатите й клепачи, но никакъв звук не излезе от устата й. Приближаващите се тежки стъпки го накараха автоматично да се отмести. Маркъс се приближи и нежно избърса сълзите от бузите й.
— Шшт, любов моя. Всичко е наред.
— Нищо не е наред. За теб — може би. Всичко се нареди, както ти го искаше.
— Херцогиньо…
— Искам да убия човека, който стреля по нас.
— И аз искам да го убия. Но как да подхванем тази работа?
После тя отново заспа.
— Милорд.
— Да?
В рамката на вратата беше застанал Спиърс.
— Има известие от Баджър.
Маркъс слушаше майка си, седнала срещу него на масата в трапезарията.
— Не знаех, че е бременна, Маркъс. Невероятна история. Много съжалявам.
Той мълчеше.
— Много бързо е забременяла — додаде тя.
— Вероятно през първата ни брачна нощ.
— Прекалено много насилие, прекалено настойчиво. Кой се опитва да извършва убийства? Теб ли цели да убие или Херцогинята?
— При толкова много изстрели ми се струва, че е набелязал и двама ни. Може би Херцогинята е главната му цел, като се имат предвид двете предишни покушения. Бог знае какво става.
— Спиърс ми каза, че си получил съобщение от Баджър.
— Скоро се връща. Свършил е, каквото е могъл. Всички от американския клон на фамилията са в Лондон. Урсула и Тревор са на легло с тежки настинки, а майка им — дъртата лисица — не се доближавала до тях, за да не се зарази от децата си. Джеймс гостувал на някакъв младеж, с когото се запознал на първия ден след пристигането им. Наливали се с бренди и не преставали да играят карти в къщата на приятеля му в Ричмънд. Баджър отишъл дотам и говорил с един от слугите, за да е сигурен. Както виждаш, не може да се твърди, че някой от тях не е бил в Лондон. Но Баджър не е склонен да ги приема за невинни.
— Дъртата вещица е.
— Всеки от тях би могъл да наеме убиец, включително въпросната дърта вещица.
Леля Гуенет се появи, целуна предложената от снаха й буза, усмихна се на Маркъс и каза.
— Доктор Рейвън е приятен млад човек.
Маркъс изсумтя.
— Прекалено млад, ако питаш мен.
— Какво означават думите ти, синко?
— Че аз съм глупак. Джордж е добър, независимо каква е възрастта му.
— По-голям е от теб, Маркъс. На двадесет и осем, попитах го. Много ще ме учуди, ако ревнуваш. Винаги съм смятала, че си над дребните емоции. Приятно е да открия, че и на теб са присъщи обикновените човешки слабости. Разкажи на Гуенет за разследванията на Баджър в Лондон.
— Случилото се сигурно е свързано с Уиндъмовото наследство — беше коментарът на леля му.
— И аз мислех така, когато се случиха предишните две произшествия, но сега? Толкова изстрели и по двама ни! Съкровището? Нито аз, нито тя имаме и най-бледа идея за местонахождението на това съкровище, нито пък сме сигурни, че то въобще съществува.
— Мисля, че може и да ми е хрумнало нещо — каза Патриша Уиндъм, изправяйки се от стола си. — Доста се поизмъчих в мислене, Маркъс, и реших, че няма да е лошо да погледна скицираните от Херцогинята рисунки, ако бъдеш така любезен да ми ги донесеш. Ще ги прегледам внимателно, пък ще видим по-подир — с ослепителна усмивка към сина и зълва си тя се оттегли от стаята, оставайки ги да гадаят над думите й.
Маркъс се взираше в страниците, прибрани и подредени в малкото й бюро. Под извадените рисунки на кладенеца се бяха оказали други листа, до един изпълнени с ноти и думи, изписани под нотите. Очите му се спряха на един от листовете, където прочете.