— Аз самата се чудех. Сампсън предположи, че може да е заради прозорците, чиито обикновени стъкла са били заменени със зелени стъклени плочи.
— Не забелязвате ли, че самата стая има стени във формата на квадрати? — това беше Маги, седнала незабелязано зад Спиърс, с ръце, обгърнали колената й.
— А когато слънчевите лъчи преминават през зелени стъкла в стая с квадратни стени…
— Пред наблюдателя се оформя един зелен куб, господин Баджър — довърши мисълта му Спиърс. — Преди години цветното стъкло е било доста популярно.
— Всички стари къщи имат стаи с най-причудливи имена, както е Помещението на присъствието в Хардуик Хол — огромна стая, в която не можеш да престанеш да трепериш. Без съмнение свързано с някакъв призрак. А що се отнася до рисунките, всичко, което ни беше известно за съкровището, е събрано в тях.
— Отговарят ли те на видяното в съня ти, Херцогиньо? — Маркъс леко прокара пръсти по ръката й.
— Да, ужасяващият монах дори загатна, че това, което прилича на обърнати деветки, не изобразява непременно числа.
— Толкова шикалкавене — каза Патриша Уиндъм. — Защо просто не са връчили съкровището на Локридж Уиндъм вместо да забъркват цялата каша? Нищо чудно, че следващите поколения не само не са го открили, но и са забравили историята.
— Смея да твърдя, госпожо — намеси се Спиърс, че не само монасите са решили съдбата на съкровището. Вашият предшественик също е бил замесен с укриването и оставянето на упътващи знаци за намирането му. Не би могъл изведнъж да забогатее нечувано, без за това да научат кралят и Кромуел. Като се има предвид колко несигурни са били времената, почти неизбежно е щяла да последва конфискация на богатството, а притежателят му най-вероятно е щял да се раздели и с главата си.
— Ключът към съкровището се е изгубил някъде между Локридж Уиндъм и децата му, тоест и за следващите поколения. Умрял е, без да успее да им каже къде да го търсят.
— Монасите са оставили два екземпляра от книгата. Единият е бил даден на сър Локридж, но през кого е минал другият, преди да стигне до Бърджес? Никога няма да узнаем — каза Маркъс.
— Урокът по история беше чудесен, господин Спиърс, но къде е съкровището на Уиндъм? — обобщи Маги.
— Трябва да съществува някакво малко скривалище, което — според мен — по някакъв начин е свързано с тази стая. Разбира се ние нямаме представа що за съкровище търсим.
— Съкровището може да се намира над стаята — предположи Баджър. — Спомнете си как младежът се протяга към дървото, над главата си, в чиито клони е скрит знак.
— Или под нея — възрази му госпожа Уиндъм, — като се има предвид кладенеца, в който е чудовището, и че кладенците вървят надолу. И, за да бъда напълно точна, мисля, че трябва да търсим под тази стая, като застанем под обърнатите деветки за ориентир.
— Сампсън, доведи дърводелеца — нареди Маркъс.
Килимът беше старателно навит и избутан в отдалечен ъгъл на стаята. Достатъчно голяма площ от пода под рисунките беше разчистена от всички мебели. Дърводелецът коленичи и с ухо, долепено до пода, започна леко да го почуква с чукчето си. Когато най-сетне се изправи, усмивката му разкри широка дупка между предните два зъба.
— Милорд, мисля, че открих кухината. Тук, под мен няма поддържаща греда.
Той започна внимателно да откъртва дъбовите плочки на паркета. Над главата му се засуети Маги, проклинайки го, че прекалено се размотава. Кого го беше грижа, че паркетът щял да се издраска, нали е покрит с грамадния килим? Спиърс се намеси като арбитър.
— Би могъл малко да ускориш темпото, уважаеми. Все пак не разкопаваш свещена надгробна могила.
— Не е нужно да се поврежда старото дърво. Ето, готово. Чиста работа.
— Бързо! — изкомандва Патриша Уиндъм. — Сампсън, свещи!
Дупката в пода беше широка колкото човек спокойно да мине през нея, което Маркъс и стори, въпреки съпротивата на нежната половинка от присъстващите.
— Тук е мръсно и тъмно, мамо, не би ти харесало. Има повече паяци, отколкото можеш да си представиш. Затваряйте си устите, всички. Няма да слушам възражения. Маги, подай ми още свещи, ще ослепея само с една.
После се възцари тишина.
— Виждаш ли нещо, Маркъс? — главата на жена му се появи в отвора.
— Говори, синко, ако не искаш сърцето на старата ти майка да се пръсне от мълчанието ти.
Цялото пространство — дълго и тясно — нямаше повече от метър и половина височина. Налагаше му се да се превие почти надве. Дължината на тайника се равняваше може би на дължината на стаята. Маркъс повдигна свещите и ясно видя подпорните греди на пода. Навсякъде около него се вееха паяжини и се носеше задушаващ прах. Продължи да претърсва прегърбен, докато стигна единия край на тайника. Сигурно над него се намираше някоя от стените на Зелената кубовидна стая. Имаше нещо подпряно на стената, което не приличаше на сандък с богатства. Приближи се до него, осветявайки го със свещите, и не можа да сдържи вика си от стресването, което изпита.