— Махни ръцете си от мен, мръснико!
— Ако го сторя, обещаваш ли да не изтичаш за пистолет, за да ме застреляш?
Вместо отговор получи ритник в пищяла.
Той изохка и я дръпна силно встрани от себе си.
— А сега би ли благоволила да се запознаеш с госпожица Целеста Креншоу? Не е ли очарователна? Тя ме обожава и нямаше абсолютно нищо против да пропътува целия път насам, само за да не изпитвам лишения.
Поведението му, цялата сцена бяха добре изиграна комедия, в която тя играеше ролята на глупака. Беше я накарал да забрави чувството си за мярка, да излезе от кожата си. Беше я надиграл. Опита се дълбоко да си поеме дъх за успокоение. Трудно й се удаваше. Но продължи да полага усилия. Налагаше се да каже нещо, за да излезе в последния момент с чест от положението.
— Здравей, Целеста — без съмнение гласът й звучеше прекалено пискливо и високо. — Дойде значи най-сетне да измъкнеш този грубиян от леглото ми. Спасена съм. Причината за яда ми към него съвсем не се дължеше на пристигането ти. Истината е, че съм уморена да си измислям болежки, за да го държа далеч от себе си. Но ти си тук и повече няма да се налага да се преструвам на болна. Ще мога да ям като нормален човек. Благодаря ти, Целеста. Да ти покажа ли стаята ти или предпочиташ да се настаниш в спалнята на негова светлост? Прощаваш ли ми за проявената опърничавост, Маркъс? — ухили му се колкото можа по-мило и невинно тя, усещайки го как стиска ръцете й по-здраво. — Бях толкова изненадана. Но сега, след като съзрях преимуществата, които предлага и за двама ни присъствието на госпожица Креншоу, оценявам загрижеността ти. О, мой най-скъпи Маркъс, прекалено си мил към мен!
— Ще те убия — каза Маркъс през зъби и започна да я тресе, но скоро престана. — Не трябва така да се държа с теб, току-виж пак си повърнала в розовите храсти. Гледката почти щеше да разплаче главния ни градинар. Храстът, който ти съсипа, беше наскоро засаден от него. А сега, госпожо… — той замълча и започна леко да гали ръцете й. — Аз мисля, че ако съм чудесен мил съпруг, то ти, Херцогиньо, си също така добра съпруга. Та, ако не възразяваш, понеже Целеста, без съмнение е изтощена, най-малкото от жажда, ще я придружа до стаята й и ще направя каквото мога за нея. Не започвай пак да буйстваш, мила — той я потупа по бузата, целуна челото й — непорочна целувка, както всеки обичлив чичо би го сторил, и се обърна към младата жена, мълчалив зрител на сцената.
— Нали е прекрасна, Целеста? А пък ти се притесняваше, че тя може да не те хареса, както аз те харесвам. Позволи ми да те отведа в спалнята ти и да ти помогна да се отървеш от роклята за пътуване. Посмачкала се е и в нея изглежда ти е горещо. Всъщност май аз съм по-разгорещеният. Хубава хладка баня и — ах! — аз ще ти изтъркам гърба. А после заедно ще се насладим на остатъка от следобеда.
— Маркъс!
— Да, Херцогиньо?
— Ако не свалиш ръцете си от нея, ще направя нещо, което съм сигурна, че дълбоко ще те наскърби.
Ръцете му паднаха като отсечени.
— Сега какво, Херцогиньо?
— Ако ми се присмееш още веднъж, последствията ще са същите.
— Не си го и помислям, Херцогиньо.
— Хубаво. Госпожице Креншоу, последвайте Сампсън, който ще ви отведе до спалнята ви.
Госпожица Креншоу поклати глава и се изкиска.
— Аз мисля, милорд Чейз, миледи, че резултатът от играта е равен. Разменихте си забележителни по майсторство удари. За десет минути с вас се забавлявах повече, отколкото цяла година в лондонските театри. А отгоре на това негова светлост заплати щедро присъствието ми тук с десет гвинеи. Много съм ви благодарна, че ми разрешихте да остана, дори и само за една нощ. Истинското ми име е Хана Креншоу; другото е измислено и звучи твърде глупаво.
— За тази нощ съм съгласна — каза Херцогинята. — Но сте прекалено красива, за да допусна да останете по-дълго. Ще се погрижа негова светлост да бъде изолиран в спалнята си. Имаме добър готвач — Баджър. Съжалявам, но не мога да отговаря утвърдително на молбата ви да ни гостувате по-дълго, както не мога да го сторя и за американските ни роднини.
Госпожица Креншоу отново се изкиска и се отдалечи. Имаше по-елегантна фигура и по-грациозна стойка от Херцогинята.
Херцогинята се обърна към Маркъс и той я привлече и притисна в прегръдката си.
— Добре си поиграх с теб. Надмина очакванията на всички ни. Маги беше готова да се обзаложи, че пак ще потънеш в мълчание, в което ще преживяваш мъката си, но Баджър беше на мнение, ме ще ми измъкнеш душицата. А пък Спиърс заяви, че подобно развлечение е под достойнството на граф Чейз.