— Какъв наемател?
— Наемател — каза Сам.
— От какъв магазин се интересува?
Сам се напъна да измисли.
— Магазин за обуща — каза той.
— Обущар?
— Не, магазин за обуща, където продават обуща.
Бръснарят обмисляше. Най-сетне каза, че ако Сам може да намери наемател, той няма да подпише договора с фирмения магазин.
Докато слизаше по стълбите, светлината от крушката на най-горния етаж намаля, но не и тежестта върху раменете му, защото нямаше предвид човек, който би взел магазина.
И все пак преди петък той се сети за двама души. Единият беше червенокосият търговец, който посредничеше в търговията на едро с бакалски стоки и който в последно време влагаше капиталите си в нови магазини, но когато Сам му телефонира, той заяви, че се интересува само от високодоходни бакалници, което не беше разрешение на въпроса. На другия човек се колебаеше дали да се обади, защото не го харесваше. Това беше И. Кауфман, бивш галантерист търговец, с брадавица под дясната си вежда. Кауфман беше направил няколко успешни сделки с недвижими имоти и бе доста забогатял. Той и Сам държаха преди години два съседни магазина на Авеню Марси в Уйлямзбърг. Сам го смяташе за тъпак и не се свенеше да го каже, поради което Шура често му се подиграваше, виждайки как Кауфман се замогва, а докъде е стигнал Сам. Въпреки това останаха в сравнително добри отношения, вероятно защото бакалинът не му искаше никога услуги. Когато Кауфман случайно минаваше наблизо с буика си, той обикновено се отбиваше у тях, нещо което все по-малко се нравеше на Сам, защото Кауфман щедро раздаваше съвети, а отидеше ли си, Шура на свой ред му ги набиваше в главата.
Въпреки опасенията си, той му телефонира, Кауфман изрази височайшата си изненада и каза „да“, ще види какво може да направи. В петък сутринта бръснарят свали червения надпис от витрината, за да не попречи на една евентуална сделка. Когато Кауфман влезе бодро с бастуна си този преди обед, Сам, който по изключение и по молба на Шура се бе разделил с престилката си, му обясни, че смятат празния магазин до тях за много подходящ за магазин за обуща, защото в квартала няма друг такъв, а наемът е приемлив. И тъй като Кауфман непрекъснато влага капиталите си в различни начинания, са се сетили, че това може да представлява интерес за него. Бръснарят пресече улицата и отключи вратата. Кауфман нахълта в празния магазин, прецени разпределението, провери пода, надникна през решетката на прозореца към задния двор и като присви очи, започна да изчислява колко рафта са необходими и колко ще струват. После попита бръснаря за наема и бръснарят назова една скромна сума.
Кауфман кимна дълбокомислено и не каза нищо нито на единия, нито на другия, но обратно в бакалницата започна бурно да упреква Сам, че му губи времето.
— Не исках да те засрамя пред друговереца — каза той ядосано, та чак брадавицата му почервеня. — Но кой човек, ако е нормален, ще отвори магазин в тоя миризлив квартал?
Преди да си тръгне, той, като туба, бълваща паста за зъби, зараздава полезни съвети и накрая заключи, обръщайки се към Сам:
— Ако отворят фирмен магазин, с тебе е свършено. Изчезвай оттук преди псетата да са ти оглозгали кокалите.
След което замина с буика си. Шура явно възнамеряваше да започне коментар, но Сам удари с юмрук по масата и с това всичко приключи. Още същата вечер бръснарят залепи червения надпис отново на витрината, защото беше подписал договора.
Сам лежеше нощем буден в леглото и знаеше
какво става вътре в магазина, макар нито веднъж да не се беше приближавал до него. Виждаше как дърводелците режат с трионите си ухаещия бор, който с готовност се отдава на тънкото острие и постепенно се превръща в рафтове, издигащи се почти до тавана. Пристигнаха и бояджиите: единият висок, другият нисък, той със сигурност познаваше отнякъде ниския, лицата им — поръсени с капчици боя. Те плътно варосаха тавана и боядисаха всичко в ярки цветове, непрактични за бакалница, но затова пък радващи окото. Появиха се електротехници с луминесцентни лампи, които заличиха жълтия мрак на скритите в глобусите крушки, хората от обзавеждането смъкнаха от камионетките дългите, покрити с мрамор тезгяхи, и лъскавия емайлиран хладилник с три витрини — масло за готвене, масло второ качество и екстра, също и камера за замразени храни, кремаво-бяла, последен модел. Докато се възхищаваше на всичко това, той се извърна да види дали някой не го наблюдава и след като се успокои, обърна се отново, за да погледне през витрината, но тя бе побеляла и той не можа да види нищо повече. Тогава стана, за да изпуши една цигара и изпита изкушението да нахлузи панталона и по чехли да слезе долу и се увери, че витрината наистина е сапунисана. Това, че можеше действително да е така, го задържа горе и той си легна отново и тъй като не можеше да заспи, не миряса докато не изтърка с едно парцалче дупчица по средата на побелялата витрина и не я разшири, за да различава всичко съвсем ясно. Магазинът беше вече подреден, чисто нов, просторен, готов да поеме стоката — истинско удоволствие да влезеш в него. Той си пошушна колко хубаво би било да беше негов, но будилникът зазвъня в ушите му и трябваше да стане, за да примъкне вътре тежките каси с мляко. В осем сутринта три огромни камиона се приближиха от пресечката и шестима младежи с бели дочени якета скочиха от тях и за седем часа заредиха магазина. През целия ден сърцето на Сам туптеше толкова силно, че от време на време той го галеше с ръка, сякаш се опитваше да успокои птичка, която иска да отлети.