И двамата кимнахме. Не бяха нужни повече обяснения.
— Сега какво ще правим? — попитах Думония.
— Анализирахме пробите; доста си поиграхме. Веднага ще ви кажа истината — доктор Мертън е права. Нямаме и най-смътна представа как можем да повторим тези структури. Просто не ни е по силите. И според мен това е чудесно. Не бих искал и ние, хората, да се захванем с такива проекти, а дори Господ не би ме разубедил, че Конфедерацията ще се откаже да положи неимоверни усилия в тази посока. Добрата новина за нас е, че въпреки неспособността ни да разберем как функционират роботите, поне открихме начин да ги подхлъзнем. Не знам дали ви е ясно какво искам да кажа?
— Ни най-малко — уверих го аз.
— Добре, ето един пример — макар да не мога да си направя молив, ясно ми е за какво служи той, нали? В момента си имаме работа с несравнимо по-сложен вариант на същото положение. Ако основната програма за подчинение беше в самата химическа структура, здравата щяхме да загазим. За щастие съществува отделно програмиращо устройство във всяка квазиклетка. Доста сложно е и изобщо не го разбираме. Само че можем да добавяме информация и сме сигурни, че тя ще се предава и съхранява чрез микробите на Уордън така, както ние тук си разменяме съзнанията.
— И до какво водят вашите наблюдения? — нетърпеливо попита Дилън.
— Половината проби бяха изпратени на друго място, останалите задържах в своята лаборатория, където и свърших цялата практическа работа. Важно беше да имам изобилие от местната разновидност. Просто очарователно! Използвах организъм, чиято същност не проумяваме, за да повлияя на друг, който пък не бихме могли да възпроизведем. Но с помощта на компютрите във външния свят накрая все пак разгадахме информационната схема. Езикът на химическото кодиране е заплетен и няма нищо общо с човешката логика, затова работата се проточи, ала накрая се справихме. Имахме късмет и с друго — основните програми за подчинение се повтарят във всяка клетка. Оказа се, че независимо дали са взети от мозъка или от друга тъкан, клетките са едни и същи. Просто се превръщат в необходимото…
— Добре де, можете ли да премахнете ненужната ни програма? — не се стърпях и аз.
— По никакъв начин. Но пък ще направим същото, което преди време предложих спрямо дълбоко заложените внушения. Не забравяйте, че клетките се поддават на допълнително програмиране. Ще добавим наши команди, които да обезсилят основните програми. И накрая ще имаме необременено съзнание в свръхчовешко тяло.
— Мертън няма как да не се е сетила за подобна възможност.
— Уверен съм, че е — съгласи се Думония. — Но са й липсвали възможностите на компютрите в Конфедерацията, за да разчете напълно кодовете, още по-малко пък да си изясни езика, на който са написани. Затова проектът „Феникс“ е закъсал. Дори не подозирате какви мощности бяха впрегнати, за да успеем! Лару е налучкал истината — никакви връзки не биха му помогнали да си осигури толкова машинно време, без да привлече Сигурността като с магнит.
— Значи ще му дадем каквото иска — въздъхна Дилън. — А ние печелим ли нещо?
— О, преди да се захванем с решителния етап, ще трябва да се погрижим вие двамата да сте напълно защитени. Просто е — ще закодираме у вас необходимата му информация като сложно внушение чрез методите на Конфедерацията. Никой от хората на Лару не може да се справи с тези кодове. Ако греша, значи вече сме загубили войната. С други думи, можете да им съобщите информацията само доброволно, иначе нищо няма да си спомняте. При това ще знаете единствено какво трябва да се направи, но не и защо. Ще се погрижим също тъй за необходимостта процесът да се повтаря при обработката на всеки изкуствен организъм…
— Но той допуска само мен на острова — натърти Дилън. — Няма ли веднага да ме превърне в робот, за да има информацията когато пожелае, въпреки всякакви предпазни внушения?
— Ще се справим и с тази опасност. Можем да добавим още една психоблокировка, като десетките, с които Конфедерацията е натъпкала главата на Куин през годините. Не е трудно от всекиго да се изтръгнат сведения чрез изтезания или химическо въздействие. Затова си служим със същите средства, за да сме застраховани, че подобни груби опити ще бъдат безсмислени. Ето кое е възпряло Лару да превърне моментално Куин в робот! Хората от неговата служба за сигурност веднага биха разпознали направеното и ще се примирят, защото разбират, че в такива случаи упорството е безполезно. Най-общо казано, в психиката се влага информация, която изтрива други данни още при първия опит за насилие над носителя им или дори по собственото му решение. Лару не би се осмелил да ви пипне с пръст. Ще има нужда от вашето пълно и доброволно съдействие. Така сте защитени и вие, и ние.