Новият робот стъписваше още с вида си. Невероятен бронзовокож гигант с издути до пръсване мускули. Този си изглеждаше свръхчовек дори без да знаеш какви са скритите му възможности.
И явно беше лишен от съзнание. Наложи се Мертън и техниците да го съпровождат до стола.
— Май нямат почти нищо в главите си, когато ви ги доставят — не се сдържах аз.
— Включи се, изключи се, върви напред, върви назад, стани, седни… Горе-долу това е — обясни изследователката. — Повече не им е нужно, макар че винаги мога да добавя и още основни команди. Човешкото съзнание, което влагаме в тях, е напълно достатъчно.
Седнах до тази твар, а Дилън се настани до мен. Лично за себе си определях момента като най-напечен, защото смятах Лару за въплъщение на абсолютното зло и нито за миг не бих му се доверил.
Шлемовете бяха нагласени на главите ни, усещах прилепването на сензорите.
— Добре — обади се Мертън, — каквото поискахте, подготвихме го. Сега да видим вие какво ще направите.
Отпуснах се, вдишах дълбоко (чух Дилън да прави същото), после се съсредоточих… и с усилие на волята прехвърлих внушената ми информация.
За секунда ми се зави свят и всичко свърши. Толкова бързо, че не можех да повярвам.
— Това беше — промърморих. — Дилън?
— И аз приключих, стига прилошаването ми да е каквото си мисля…
Техниците внимателно вдигнаха шлемовете на гъвкавите им пръти. Аз и съпругата ми станахме и се вторачихме във великана. Имаше все същия вид на пълен идиот.
Лару въпросително погледна Мертън.
— Нещо хванахте ли?
— Да, има запис — увери го тя. — Но не знам съдържанието му.
Внезапно се сетих какво бе станало. Насрещен ход на Владетеля. Та пред мен беше създателката на процеса, благодарение на който се намирах и на Цербер, и на още четири места. Процесът, който не прехвърляше, а записваше и копираше информацията от мозъка! Ако бе извлякла кодовете от нас, вече не бяхме нужни. Проклех се за пропуска и се вкопчих отчаяно в надеждата, че Думония и незнайните експерти от Конфедерацията не са забравили кой е противникът им тук.
Влязоха още двама помощници с чудата изправена количка. Заповядаха на гиганта да стане, наклониха го напред и подпъхнаха количката под него. Откараха го все така вдървен и Мертън излезе с тях.
— Къде отиват? — попитах с искрен интерес.
— Първо ще го свържат с анализатор, за да видим има ли промяна и дали изобщо можем да я установим — спокойно обясни Лару. — После… ще видим. Стъпка по стъпка, забравихте ли?
Минаха няколко дълги минути и Мертън се върна.
— Не мога да забележа нищо, което се поддава на измерване. Поне наглед всичко си е съвсем същото.
Лару въздъхна.
— Добре. Стигнахме до пълната проверка. Подготвихте ли Самаш?
Жената кимна, отиде до разговорната уредба на стената и се обади на някого. Чух гласа на Боген, долових и изненадата му, когато Мертън спомена името. Въпреки това след по-малко от минута в лабораторията бе вкарана количка с още едно безжизнено тяло. По нищо не приличаше на загорелия колос. За пръв път виждах толкова възрастен човек на Цербер, макар че вероятно едва бе прехвърлил петдесетте.
— Техник е на острова — каза Лару. — Извънредно верен, неособено умен, и както виждате, отдавна му е време да се прехвърли в ново тяло.
— Ама че опаковка сте му приготвили — промърмори Дилън.
— Е, не можете да отречете, че поне ще изглежда по-добре.
— Той… под наркоза ли е?
— Упоен е с едно вещество, за което и вие поназнайвате нещичко.
— Тъй ли било!
Схванах замисъла. Веществото предизвикваше форсирана размяна на съзнания, ако наблизо имаше друг човек, също упоен с него или поне достатъчно дълбоко заспал. Откараха Самаш в съседната зала и след малко Мертън и техниците се върнаха.
— Нека му дадем един час — каза тя уверено. — Ще ви повикам, когато свършим.
Отново ни изгониха що-годе вежливо. Но пък ни нахраниха с изключително вкусни гозби.
— Доста съм напрегната — призна си Дилън.
— Искаш ли още един повод за главоболие?
Обясних й опасенията си за Мертън. Моята мила само поклати глава.
— Направихме каквото можахме, нали?
— Ще видим. Далече сме от края.
След час наистина ни повикаха. Заварихме лабораторията без промени, ако не броим гиганта, който сега изглеждаше заспал върху количката в средата. Не забелязах никъде старото тяло и предположих, че са го оставили тихо да издъхне.