Втората възможност ме поставяше в идентично положение. Да издиря Владетеля на планетата, където ще попадна, и да го убия, ако мога. В известен смисъл това беше по-трудно за изпълнение, защото щях да действам на напълно непозната за мен територия, значи имах нужда от време, вероятно и от съюзници. Пак предизвикателство. Но ако го докопам, собственото ми влияние ще нарасне още повече, при туй задълго. Разбира се, можеше и мен да докопат по-напред, ала така само се разрешаваха с един замах затрудненията на всички замесени в бъркотията. Все пак почувствах, че дори мисълта за поражение ме отвращава. Предстоящият „екшън“ предлагаше най-добрите изходни условия, поне според моите разбирания. Преследването с цел убийство е любимата ми игра, защото или побеждаваш, или умираш, без да си принуден да понасяш факта, че си загубил.
Изведнъж ми хрумна, че единствената разлика между мен и един Владетел от Диаманта на Уордън е, че аз съм на страната на закона, а той… или тя — не. Но още в следващия миг разбрах, че не съм прав. На своя свят той е законът, пък аз ще действам срещу него. Чудесно! Точка по въпроса на чия страна е моралът.
Разсъдих, че засега срещам едно-единствено затруднение — започвах с голям пасив. При нормална процедура щяха да ме натъпчат с цялата достъпна и подходяща за случая информация, преди да се заема с изпълнението на задачата. Кой знае защо, този път пропуснаха. Сигурно причина бе наличието на оригинал в единствен екземпляр, докато копията бяха с четири различни мисии. Процесът на прехвърлянето е достатъчно тежък за новото тяло и без допълнителните усложнения. Тъй или иначе, сега този метод ме пращаше далеч зад стартовата линия. Горещо се надявах, че остатъкът от записа не се е изтрил, когато станах от тоалетната чиния. Беше единственото, с което разполагах…
Дойде време и за храната — затоплен съд с някаква безвкусна гадост, към него нож и вилица от тънка пластмаса. Щяха да се разтопят в лепкава слуз след по-малко от час, а изсъхнеха ли — да се разпаднат на прах. Стандартни прибори за затворници.
Не след дълго дойде време пак да седна и да прикрия колкото се може по-убедително мига на истината в общуването с говорещия клозет.
За мое огромно облекчение гласът на Крега продължи точно оттам, където го бях прекъснал.
„Налага се да те инструктираме по този начин, защото в твоя случай процесът по прехвърлянето е особено рискован. О, не се тревожи — резултатът вече не подлежи на промяна. Но предпочитаме да ти дадем достатъчно време, за да нагодиш мозъчните си схеми, без да подлагаме новия мозък на излишно претоварване. Все пак не можем да чакаме, докато съвсем се «донагласиш». Ще трябва да се задоволиш с подобен метод, за което искрено съжалявам, понеже измежду четиримата на теб се пада най-трудната задача…“
Почувствах как ме обзема отдавна познатото вълнение. Предизвикателството, все същата хазартна тръпка…
„Както вече казах, твоята цел е Цербер. Подобно на останалите колонни в Диаманта, планетата е същинска лудница. Трета е по отдалеченост от местното слънце, има ясно различими сезони и климатът в екваториалната зона е сходен с този на земните тропици; до устойчиви ледове на полюсите. От географска гледна точка най-необичайна е пълната липса на суша. Въпреки това този свят гъмжи от живот. Не знаем точно как са протекли геоложките процеси на планетата, но явно издигането на морското равнище е ставало съвсем бавно и повечето растения от далечното минало са продължили, образно казано, да си държат главите над водата. Затова сега почти половината от повърхността на океана е покрита от великанска флора, преплетена в сложни системи, а дънерите на някои екземпляри са десетки километри дебели. Ще разбереш, че подобни размери са жизнена необходимост за тях, защото корените им са чак на дъното — на стотици метри, а понякога и на два-три километра дълбочина. Колкото и да изглежда невероятно, градовете на Цербер са построени върху подобни гиганти.
Не е нужно да се впускам в повече подробности, а и щом бъдете стоварени на планетата, представители на местната власт ще се погрижат да ви обяснят кое как е. Преценихме обаче, че една пълна физическа и политическа карта на този свят ще ти бъде от полза, затова сега ще я запечатаме в съзнанието ти.“
Усетих остра болка, последвана от замайване и гадене, но неприятните симптоми бързо отшумяха. И установих, че наистина вече имам в главата си подробна карта на целия Цербер. Щеше да свърши добра работа. Последва я бърз поток от факти за планетата, които паметта ми запечатваше веднага. Както се оказа, това небесно тяло имаше обиколка около 40 000 километра в най-широката си част, а силата на притеглянето беше 1,02 от земното, тоест почти нямаше да забелязвам разликата. На екватора температурите бяха към 26–27 градуса, в средните ширини около 12 през пролетта и есента — хладничко, но не непоносимо. През зимата и в полярните райони студът достигаше до минус 25, ето защо растенията, а значи и селищата, избуяваха предимно край по-топлите течения.