Денонощието продължаваше 23,65 стандартни часа и не очаквах сериозни смущения в биоритмите си. Съвсем нормална среда… стига да свикнеш с прекаленото изобилие от вода.
На Цербер дори имаше промишленост. Гризеше ме любопитство да видя как са разположили цели заводи по върховете на великанските дървета. Само че липсваха тежки метали и изобщо каквито и да са леснодостъпни изкопаеми. Повечето руден концентрат и останалите необходими материали се доставяха от Медуза в замяна на готови стоки, както и от мините по множеството спътници на най-близкия газов гигант. Конфедерацията следеше изкъсо какво става на планетата и макар промишлеността да бе добре развита, изоставането й се натрапваше насилствено. Чудесна новина — значи там едва ли бих попаднал на машина, която да не познавам, или поне лесно щях да получа подробности за нея от „горе“. Имаше още една причина за технологичното изоставане. Микробът на Уордън (чието засукано научно наименование никой не помнеше и не използваше) проникваше буквално навсякъде, до последната молекула в пясъчното зрънце. И не понасяше „външни“ материали, тоест такива, в които липсваха подобните нему мъничета. Първите изследователи на звездната система, разнесли заразата от Лилит, я бяха пръснали не само по другите годни за живот светове, но и на седем безплодни, ала богати на суровини луни около газовия гигант Момрат. Незнайно как микробът успяваше да оцелее и там, където нищо друго не издържаше дори броени секунди.
„Владетел на Цербер е Уогънт Лару — продължаваше гласът на Крега. — Допреди трийсетина години той беше влиятелен политик в Конфедерацията, но се оказа с прекомерни амбиции и забрави положената клетва. Отцепи поверения му сектор и го превърна в лично кралство. Както подобаваше на положението му и на неговите някогашни заслуги към Конфедерацията, предложиха му да избере между смъртта и изгнанието в Диаманта. Ясно ти е какво предпочете. Мегаломан с мания за собствената си божественост, но не го подценявай. Беше един от най-блестящите организатори, родени някога в Конфедерацията, а тази дарба обикновено е съчетана с абсолютна безнравственост и непоколебима жестокост. Властта и връзките му се простират далеч извън Цербер, защото мнозина антиобществени елементи използват тази планета за склад на архиви и плячка, и дори за съхранение на компромати. За съжаление налага се да те предупредя, че ако невероятното все пак се случи и някой изтърве дори думичка за теб, Лару непременно ще научи. Никоя система за сигурност не е съвършена и трябва да предвидим подобен обрат в предстоящите събития.“
Кимнах на самия себе си. Заобиколните фрази на комодора, преведени на нормален език, означаваха просто, че нищожно малцинство сред политиците от Конфедерацията бяха неуязвими откъм скандали или всевъзможни провинения. А пък главатарят на Цербер явно беше майстор в използването на слабите им места.
„Твърде вероятно е откриването на Лару да се окаже непосилна задача за теб — сякаш искаше да ме насърчи Крега. — Планетата има своя мутирала разновидност на микроба. Ще ти обяснят подробно всичко, но засега ти стига фактът, че там телата се сменят толкова лесно, колкото дрехите. Затова дори да видиш Лару, да го пипнеш с пръст и да му стиснеш ръката, едва ли ще можеш да си сигурен, че това наистина е той… да не говорим пък дали ще си остане същият след дни, часове, дори минути.“
Е, това не ме смути кой знае колко. Щом е успял да наложи такъв диктаторски контрол над планетата, би трябвало да има хора, които да го познават; иначе кому ще дава заповедите си? Пък и човек като него обича парадната страна на властта. Освен това той също няма как да е сигурен кой съм аз след дни, часове или минути…
„При последното преброяване Цербер е бил населен от 18 700 000 души. Числото не е кой знае колко голямо, но нараства бързо. Работните места и жизненото пространство са предостатъчни. А откакто Лару докопа властта, населението се размножава с темпове, които ще го удвояват на всеки двадесет години. Според нас обаче това само отчасти се дължи на икономическия ръст. Смятаме, че много допринася и друг фактор — в подобен свят на телесна размяна съществува възможност за потенциално безсмъртие, стига да имаш винаги под ръка млади тела. Както изглежда, Лару е наложил контрола си и в този процес, значи държи най-могъщия лост на принудата. Естествено това е още една важна подробност — ако не бъде убит, би могъл да властва практически вечно.“