Безсмъртие, а? Идеята ми звучеше много любопитно. Ей, оригинале мой, ти колко годинки мислиш да изкараш? Защото аз, господинчо, сигурно ще имам възможност да си живуркам, докато ми скимне… Хм, тази задача май нямаше да се окаже чак такава гадост!
Крега имаше още много информация за мен; но когато най-сетне лекцията приключи, аз станах от тоалетната чиния и чух шума на водата. Следващия път установих, че и съобщението вече е отишло в канализацията. А цялото пряко неврално предаване бе продължило не повече от минута-две.
Бива си ги момчетата от Сигурността, казах си. Дори вечно бдителните надзиратели, въоръжени с всичките си камери и микрофони, нямаха представа, че може да не съм престъпничката, за която ме мислеха.
А аз, заедно с всичко останало, вече бях научил за кого да се представям. Куин Жанг, на четиридесет и една години, бивша диспечерка на товарни превози и великолепна контрабандистка. Истински виртуоз на компютърните системи за разпределение и инспекция в товарните кораби. Технологична мошеничка… което великолепно пасваше с много от моите собствени умения.
Излегнах се отново на койката и се отпуснах в лек транс, за да подредя по-добре данните от инструктажа. Покойната Куин все пак леко ме тревожеше. Можех да разнищя целия й живот и кариера, без да я разбера докрай. Бе родена и отгледана за работата си — като всички други в Конфедерацията. Не показвала никакви признаци за отклонение от правия път, безупречно следван от милиарди хора, не само възпитани, но и проектирани да правят изискващото се от тях. Мислено проследих периодите в досадно нормалното й всекидневие и не открих нищо необичайно.
И все пак — тя крадяла. При това майсторски, методично и неуловимо. Използвала компютърните системи не само за да присвоява част от товарите, но и да ги препраща на чакащите свои съучастници по граничните светове. Крадяла почти от самото начало на кариерата си — толкова талантливо, че я разкрили просто заради случайна злополука с един кораб. Оказало се, че товарът бил малко повече от заявеното в документите и това събудило интереса на Сигурността. Разпитвали Куин Жанг, проучвали я, изследвали я, но всъщност нямало какво толкова да търсят. Веднага станало ясно, че го прави, защото виждала пролуките в системата. Не изпитвала нито вина, нито угризения, а май нямала и ясна представа какво ще стане някой ден с всичките пари, които успяла да натрупа.
Как е започнало падението й? Също като момчетата от психоотдела, аз безпомощно вдигах рамене. За какво си мечтала, Куин Жанг? Какво те е разочаровало, какво те е подтикнало към престъплението? Може би екзотично любовно приключение? Дори и така да е било, нямаше го в предназначената за мен информация. По-скоро тя слабо се интересувала от какъвто и да е секс И дори отговорът да се криеше в нечия теория за психически отклонения на сексуална основа, това не личеше в досието на Жанг.
Била е нищожество. Именно от нейната безличност е зависел успехът в начинанията й. За такива престъпления никога не се тръби публично; няма защо да подсказваме подобни идеи някому. С нейното нормално тяло, външност и съвсем обикновен наглед живот, едва ли имаше голяма вероятност някой от обитателите на Цербер да я е познавал. Предимство за мен. Все пак за нищо на света не бих искал да налетя на когото и да е от старите й гаджета. Трудно бих споделил сладките му спомени от миналото.
Втора глава
Стоварен и изоставен
Освен по редовната поява на храната, нямах друг начин да меря времето, но пътуването беше доста дълго. Явно не им се харчеха излишни пари за превоз на затворници по най-бързите междузвездни маршрути.
Най-сетне се скачихме с кораба-база, отдалечен на около една трета светлинна година от системата Уордън. Установих това не по усещанията си в килията, а по-скоро по внезапната им липса — вибрацията, този постоянен мой спътник, изведнъж престана. Иначе в отмереното ми съществуване нищо не се промени. Предполагам, че изчакваха да съберат достатъчно криминални от всички краища на галактиката, за да си струва да ни откарат по планетите. Оставаше ми само да седя и да предъвквам получените данни за милион и първи път. Понякога размишлявах и над факта, че едва ли съм много далеч от бившето си тяло (вече го възприемах само така). Чудех се дали от време на време оригиналът не наднича да ни огледа… мен и другите трима, които вероятно също бяха на кораба в момента.