След като отново се почувствахме хора, нашите домакини решиха, че сме готови за по-подробен инструктаж. Настанихме се на сгъваемите столове и Керар започна да ни обяснява най-основните неща.
— Първата проучена планета в системата на Уордън била Лилит. Прекрасен свят, същинска тропическа градина. По-късно изследователски групи създали бази и на останалите обитаеми светове, кацали дори на спътниците на газовия гигант Момрат. Не знаели, че така разнасят един организъм, по-изумителен от всичко познато дотогава…
Тя разказа набързо как микробът унищожил донесените от други планети изделия и върнал хората до равнището на диваци. Машините били немислими на Лилит, затова обществото там станало изцяло нетехнологично. Неволно съжалих горкия си двойник. Да, бях способен, дори може би най-добрият в занаята — но роден, отгледан и съзрял в свят на изключително развити технологии. Какво ли щях да постигна на място, където съществуването им е невъзможно? Ще се справи ли тамошното ми „аз“? После с облекчение си казах, че не на мен се пада да разреша загадката.
— Организмът — говореше Керар през това време — бил пренесен навсякъде, където хората кацали. Мутирал, за да оцелее. Измислени са какви ли не хипотези, но най-логично е да допуснем, че той реагира на относителното количество слънчева радиация, достигаща съответната планета. Виждате, че поне тук не унищожава машините. На родния си свят Лилит просто приспособил хората, превърнал ги в част от екосистемата. Но тук той трябвало да се промени. Е, вече е и в самите вас, настанява се удобно във всяка молекула от телата ви.
Размърдахме се неловко на столовете. Тъкмо бяхме успели да поизтикаме от съзнанията си неприятната представа и… Чудно, но изобщо не се усещах различен. Нито ми се виеше свят, да речем, нито забелязвах нещо друго необичайно у себе си.
— Първите учени в Диаманта предположили, че организмът има особен вид колективен разум. Бързо се изяснило, че всяка от тези твари, по-миниатюрни дори от вирус, поддържа някаква връзка с всички останали. Вече знаем, че са били прави само отчасти. Да, микробите наистина са клетки от едно гигантско цяло, но не мислят. Характерните им реакции са известни и предвидими. Научите ли ги веднъж, не ви очакват никакви изненади. На Лилит взаимодействието дава на някои хора невероятна мощ, защото там този организъм съществува буквално във всяка молекула на твърдите вещества. Има индивиди, способни с усилие на волята да пробиват дупки в скали или да причиняват мутации у хора, животни и растения. Това е възможно, защото те успяват да налагат волята си чрез микробите в своето тяло на другите наоколо. Тук ефектът е съвсем различен.
Отново се чу мърморене и аз пак се замислих за нещастния си двойник. Сега сигурно му се струваше, че е попаднал в някакво царство на магиите, където липсват рационални средства да постигнеш целта си.
— На Цербер — продължи Керар — организмът също се е настанил във всяка молекула на твърдите вещества. Откривали сме го в проби от дърветата, взети от водолази на цял километър дълбочина, както и у водните и въздушните обитатели. Подобно на този от Лилит, не харесва неща, в които няма други като него. Нахлува в тях. Изглежда, че проявява много по-голяма поносимост спрямо органичните молекули, особено в живите същества, затова и ще се приспособи към вас, новодошлите, почти без проблеми. Но ако внесем тук изделие, произведено в Конфедерацията, микробът ще се опита да проникне и в него… макар с плачевен резултат. Такива уреди отказват да работят или дори направо се разпадат. Имаме късмет, че организъмчето понася напълно другите си мутирали разновидности, затова можем да внасяме суровини, готови продукти и храни от останалите светове в системата. И, с изключение на Лилит, да изнасяме за тях произведеното тук. Само оригиналната форма не приема нищо, което би нарушило първобитното състояние на нейната планета. Нашествието на този микроб обаче си има и добрите страни. Понеже зависи от вашето оцеляване, за да живее — ще ви поддържа в чудесно здраве. Старателно ще прочиства телата ви от всякакви отрови. Няма да позволява на кръвоносните съдове да се запушват, ще се грижи за възстановяването на клетките. Дори наркотиците, и алкохолът ще изхвърчат от обмяната ви, преди да окажат някакво вредно въздействие. Микробът проявява търпимост само към някои наркотични вещества, присъщи за Диаманта, но те се намират трудно и употребата им се следи строго. Най-лошото, което можете да си причините, е да напълнеете прекалено или да допуснете мускулите ви да омекнат. Разбира се, организмът не може напълно да спре стареенето, макар че ще ви поддържа жизнени далеч по-дълго от нормалното.