Выбрать главу

Интересна подробност, казах си. И все пак… Никакво пиене и разпускащи дроги. Наистина чист свят.

Керар ни огледа засмяна. Помълча, преди да стовари върху главите ни истинска бомба.

— Уверявам ви, късметлии сте, че бяхте изпратени на Цербер. Тук попадат само най-добрите. Няма убийци, нито дори хора, склонни към насилие. Нашият свят е доста кротък и за това си има основателна причина. Трябва да знаете, че само ние разполагаме с потенциално безсмъртие.

Ето я невероятната изненада, за която аз обаче бях подготвен. Затуй много по-интересна ми беше дреболията, която жената спомена — че нямало насилници.

Когато останалите от групата успяха да си поемат дъх, нашата наставничка заговори отново:

— Вече ви казах, че на Лилит хората могат да се свързват с микробите на Уордън, да ги овладяват, контролират и насочват. Тук това не става. Но всички тези организъмчета са в непрекъснат контакт помежду си, важно е само разстоянието да е достатъчно малко. Колкото по-близо сте до някого, толкова по-силна е връзката между микробите ви. Когато сте будни, съзнанието ви владее тия във вашето тяло, затова не възникват никакви последствия. Но ако сте уморени, заспите или пък паднете в несвяст, микробите се опитват да достигнат до други себеподобни. — Тя сякаш се поколеба какви точно думи да подбере. — Ще ви дам пример, понеже искам да разберете, че знаем какво става, но не и как. Да речем, че заспя до вас и вие също се унесете. За разлика от оригиналната разновидност на Лилит, тукашните мутанти предпочитат да се свързват едни с други именно в такова състояние. Тоест вашите не общуват с онези в скалите или дърветата, както го правят със събратята си, намиращи се у хората. Щом се освободят от господството на съзнанието ви, микробите в тялото ви ще установят връзка с моите. Взаимодействието им е най-силно през периодите, когато не сънувате. Ако тези периоди при мен и при вас съвпадат, организмите в мозъците ни незнайно защо започват да си обменят информация. Припомнете си, те са във всяка молекула и наистина могат да прочистват, възстановяват и променят части от тялото, за да поддържат собственото ви здраве! По същия начин се проявява страничният ефект от различията им спрямо микробите на Лилит — настройват молекулите в кората на вашия мозък с информацията от моя; и обратно. Дори могат да нагласят самите мозъчни вълни според промяната. Процесът завършва за броени минути. И понеже паметта се съхранява химически, а се извлича биоелектрично, информацията в мозъка се променя напълно. Вие се събуждате с моята личност и спомени, аз — с вашите. На практика сме се разменили…

— Че защо не обменят цялата информация? — недоверчиво се обади брадясал млад мъж. — Между двата човека има разлики в хормоналното равновесие, дишането, кръвното налягане. Ако на тялото се подават грешни команди, съсипването му е в кърпа вързано.

— Съгласна съм — кимна Керар. — Въпросът е съвсем на място. Не ми е трудно да ви отговоря — в първите години това се е случвало, но онова време е отминало отдавна. Микробът на Уордън е невероятно приспособим и непрекъснато обменя информация с всички останали, където и да се намират те. Вече се е научил кое е нормално за хората. А защо причинява размяната на тела… просто не знаем. Може би пък така се нагажда към някаква съставка в атмосферата на Цербер. Не, наистина нямаме представа и не съм уверена, че някога ще разгадаем тайната. Но размяната е факт и няма причини да не продължи и в бъдеще.

— Самата вие колко тела сте сменила? — попита друг от скептично настроените.

Керар се засмя.

— Много. За разлика от вас, аз съм родена на планетата. При нас явлението започва с пубертета. Тук това е нещо като зрелостно свидетелство. Хлапетата преживяват множество размени, защото са твърде емоционални на тази възраст и още не могат да се владеят добре. Пък и кой би устоял на изкушението да опита? На момчетата им е любопитно как ще се почувстват като момичета — и обратно. Аз самата често съм си задавала въпроса какво ли е да си затворен от рождението си в едно и също тяло, в един и същ пол. Ще посоча себе си като пример — родила съм се мъж, но на шестнадесет, след като бях в три мъжки и две женски тела, започнах да разбирам, че ми е много по-приятно да съм жена. Намерих такава, която пък искаше да е мъж, поспахме заедно и си решихме проблемите. Не мислете обаче, че обличаме телата едно след друго, сякаш са дрехи. Е, има и хора, които предпочитат постоянното разнообразие, а в някои бракове партньорите непрекъснато си ги разменят, но подобни случаи са рядкост.