От известно време ме човъркаше един неприятен въпрос и се възползвах от моментната пауза, за да го задам.
— Казахте, че процесът продължава няколко минути. Ами ако ви събудят точно по средата?
— Започне ли веднъж, той обикновено не може да бъде спрян. Оставате си в безсъзнание, ако ще край вас да гори цялата сграда. Наистина, има извънредно редки случаи на прекъсване. Права сте да задавате този въпрос, защото това може да сполети само хора от Външния свят — като вас самата, макар вероятността пак да си остава едно на милион. Информацията се прехвърля, образно казано, като цялостен масив, затова всички молекули в мозъка започват преобразуването си заедно. Ако успеят да ви събудят в самото начало, ще имате смътни спомени от живота на другия и те скоро ще избледнеят. Стане ли по-късно обаче, ще се появят сериозни психически затруднения — нещо подобно на шизофрения, но и тя ще отмине с времето, като доминиращата личност ще се съхрани напълно. Само ако процесът бъде спрян точно по средата, двамата ще продължите да съществувате и в двете тела. В кората на главния мозък има предостатъчно свободно място и новата информация постепенно ще се прехвърли именно към неизползваната част от него. Тогава или ще възникне устойчиво разделение на личностите — редуващи се съзнания в едно и също тяло — или те ще се слеят в ново „аз“. Така ще е и с двете тела. На ваше място не бих се тревожила особено. Подобни случаи са по-малко от двадесет в цялата история на Цербер. Трябва да го искате и направите едва ли не нарочно, а не ми се вярва някой да е толкова неразумен…
Кимнах. Вариантите ми се видяха достатъчно благоприятни. Керар отново се върна към основните си напътствия, подтикната от друг въпрос.
— Какво става, когато размяната на телата засегне някой с жизненоважни умения за обществото? Примерно ако вашият лекар изведнъж придобие съзнанието на чистача? Как ще ги разпознаете?
— Действително е имало подобни проблеми, но само в началото. През минали епохи или в изцяло природна среда — като Лилит — едва ли щеше да се намери решение. Но за късмет слабичките електрически импулси в мозъка, които контролират конкретните ни спомени, са уникални при всеки от нас. И мозъкът просто се нагажда към новата схема. Разполагаме с чувствителни уреди, които разчитат и записват този отчетлив електронен „подпис“. Ще ги видите навсякъде. Още днес ще запишем вашите схеми и така ще открием сметките ви в главния планетарен компютър. Първите модели са били внушителни по обем, но сега устройствата са съвсем прости и с тях се работи лесно. Използваме ги за всичко. Например тук нямаме налични пари. Заплатата според вашата работа и пост се превежда направо по сметка. При всяка покупка устройството разчита схемата ви и я сравнява с картата за самоличност. Както ще се убедите сами, не е възможно някой да се престори на друг, а и ако не съобщите до осем часа след размяната на телата, вече нарушавате закона. — Тя помълча и ни изгледа. — Според Конфедерацията нашето общество е създадено от престъпници, но Цербер е може би най-изчистеният от престъпления свят в човешката история.
Досещах се, че това твърдение сериозно притеснява някои от спътниците ми, а и аз не се чувствах съвсем спокоен. Всъщност реших, че съм попаднал в най-тоталитарното общество, съществувало някога. Не че престъпването на законите беше немислимо — щом този свят зависеше толкова много от компютрите, все нещо трябваше да се поддава на манипулации. Но системата действително имаше съвсем малко слаби места, а най-тежкото наказание — смъртта, беше особено ужасяващо, щом с прескоци от тяло в тяло можеше да си оставаш винаги млад… стига да има достатъчно тела и властниците да ти позволят да ги използваш.
Дали тук въобще се срещаха старци? И ако не, какъв бе източникът на нови, свежи тела?
Нахраниха ни още веднъж и разговаряха с всеки от нас поотделно. После ни помолиха да попълним основни тестове за пригодност, някои от които ми бяха познати. Разпитът мина гладко за мен, защото сведенията им за Куин Жанг бяха дори по-оскъдни от информацията, съхранена в паметта ми. Макар да понасилих истината в някой и друг момент, едва ли трябваше да се боя от разобличаване… Тестовете обаче се оказаха значително по-трудно препятствие. Бях прекарал много месеци в слушане на лекции и упражнения как да избягвам скритите капани и да внуша на проверяващите точно такава представа, каквато ми е изгодна. Не само познавах теорията, на която се опираха подобни тестове, както и всяка подробност от устройството на машините за изследване на психиката, но и владеех самохипнозата в достатъчна степен, за да контролирам напълно телесните си функции. Имаше защо да съм уверен, че каквото и да са ми приготвили, ще ги измамя успешно.