Още по-любопитно беше, че нямал никакви конкретни планове за какво да похарчи откраднатото. Уверяваше ме, че правел всичко от скука. След девет години еднообразие в поправките и препрограмирането на финансови компютри, решил да се поразкърши „почти само за удоволствие“. Отначало осъществил плана си колкото да види ще му потръгне ли, после вече не можел да устои на съблазънта се питал докога ще му се разминава безнаказано.
— Ами че аз на никого не съм навредил — каза ми той най-искрено. — Просто ми беше приятно, че разигравам Конфедерацията. Като ги правех на глупаци, повече ми приличаха на хора.
Бруска определено ми беше симпатичен. С увлечение говореше за себе си и през първата ни любовна вечер не стигнахме по-далеч от държането за ръчичка. Толкова срамежливо се държеше като мъж, че се надявах животът в женско тяло да му разкрие напълно нови за него светски перспективи.
Легнахме съвсем близо един до друг — моето легло бе опряно в стената, а неговото ме скриваше от натрапници. Заспах с надежда, че късметът ми ще проработи бързо.
ПРЕКЪСВАНЕ В ПОСТЪПВАНЕТО НА ДАННИ. КРАЙ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО ОТ ОРГАНИЧНИЯ ПРЕДАВАТЕЛ. ОБЕКТЪТ Е НАПУСНАЛ ПЪРВОТО ТЯЛО. СЛЕДВАЩИТЕ ДОКЛАДИ — ЧРЕЗ ЗАЛОЖЕНА В ПОДСЪЗНАНИЕТО ЗАПОВЕД ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ УСТРОЙСТВА, ПОДДЪРЖАНИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ОТ НАШИ АГЕНТИ НА ПЛАНЕТАТА. ЗАПОЧВАМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ. ОБЕКТЪТ НЕ СЪЗНАВА, ЧЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ЗАПОВЕД.
Четвърта глава
Намират ми мястото
Само четирима от нас останаха в същите тела до сутринта. Този път ми провървя — бях млад, мъж, отговарях изцяло на телесния стандарт в Конфедерацията. Само че Бруска не понесе толкова леко размяната. На сутринта разделиха всички ни набързо, за да предотвратят излишни психически травми. Увериха ни, че с онези, които имат нужда от помощ в приспособяването, ще се занимават много добри специалисти.
После отново ни прекараха през цяла поредица тестове — този път се опитваха да разберат дали някой от нас не прикрива старателно някакви душевни сътресения. Естествено минах изпитанието блестящо. Направо ликувах от внимателно изпипания си първи успех.
Научих, че през нощта и двамата натрапници също са си сменили телата със своите партньорки. Стори ми се едва ли не божие възмездие. Нека сега сами се убедят какви гадняри могат да бъдат мъжете! И когато отново им се отдаде случай да си върнат предишния пол, току-виж започнали да се държат малко по-човешки.
За регистрация на размяната малката карта за самоличност се пъхаше в съответното гнездо. Обясниха ми, че това може да стане навсякъде — при пазаруване или когато просто си отваряш вратата, стига първо да набереш номера на Бюрото за идентификация и да съобщиш кое устройство ползваш в момента. Накратко — името и кодът на Бруска бяха изтрити от картата и заменени с моите. За всеки случай пак ме провериха с уреда за разчитане на нервните сигнали, убедиха се, че всичко е наред, и най-сетне ми връчиха назначението.
„Компанията «Тукър Компюкорп» в община Медлъм има нужда от програмисти, а вашият опит съответства напълно. Правителството преведе двеста кредита по сметката ви. Ще стигнат за начало. И работата, и мястото са добри, стига да ви допадат тропиците. Почти през цялата година е доста топло.“
След още няколко указания откъде да си купя дрехи и други дреболии, вече бях на път.
Открих, че апаратчетата с трите пръстчета са навсякъде. За да се кача в совалката за Медлъм, аз застанах пред входа, пъхнах картата си в гнездото и си сложих измишльотината. Когато всичко съвпадна, извадиха цената от сметката ми и получих от машината разпечатан билет. Хем просто, хем върши работа.
Купих си вестници и сладкиши пак само с картата.
Полетът беше дълъг, с много междинни спирания и няколко пъти с мъка се удържах да не задремя. Положението можеше да стане твърде опасно, ако още някой от седналите наблизо заспеше. Спаси ме бюфетът в совалката — предлагаше няколко вида стимулиращи напитки, включително местните разновидности на кафето и чая. Коремът ми се поду от изгълтаните количества, но издържах.