Помислих си кисело, че днес май страхотно се забавлявам. Съчувствах на Санда и другите като нея. Изобщо не се съмнявах обаче, че има и по-добър начин. Едва ли щеше да е по-малко жесток към някои от децата, защото тук сигурно би избухнала революция, ако важните хора се окажат лишени от нови тела. Но поне да не е толкова убийствен за жените като Санда. Един технологичен свят сигурно би позволил на майките да се занимават с каквото искат. Лесно си представях система, която щеше да стовари отговорността върху онзи, който трябва да я носи.
Защо например не принудят всекиго да си роди новото тяло? Нека сам реши дали ще обрече на смърт своето дете или себе си. Ако престанат да стерилизират жените, с тази размяна на тела това ще важи за всеки. Така ще е по-честно! Не и по-милостиво към пожертваните хлапета, но тогава поне само малцина ще се престрашат да изберат подобен път… и никой не би могъл да обърне гръб на съвестта си.
В началото прехвърчането от тяло в тяло ми се струваше страхотна възможност, но вече прозирах същината му. Беше болест, коварна болест, засегнала цялото население, налагаща тоталитарна система, за да се съхрани.
Щом си изясних всичко, задачата изведнъж ми се стори по-лека… и много по-спешна. Вече и през ум не ми минаваше да се откажа от ликвидирането на Уогънт Лару. И твърдо реших, че поне за времето, необходимо да се извърши радикален поврат на Цербер, аз ще бъда неговият Владетел.
Пета глава
Първи проблясъци
През следващите седмици често се виждах със Санда. Не само от съжаление; ставаше ми все по-симпатична. А и на нея явно й харесваше компанията на човек, идещ от светове, които тя никога нямаше да види. При това отнасях се с момичето като с равно на мен, а не по-низше същество. Самият аз обаче постепенно губех спокойствието си, дори започваше да ме мъчи нетърпение. Вече смятах, че съм си създал достатъчно връзки и съм подготвил елементите, които — събрани в едно — най-после ми даваха възможност да се размърдам. Липсваше ми единствено подходящата отправна точка, пролуката, откриваща пътя към успеха.
Дългосрочната ми цел беше повече от ясна — да намеря и убия Лару, а после да поема политическия контрол над синдикалната машинария, за да прекроя Цербер в по-човечен свят. Фактът, че замислите ми съвпадаха с желанията на Конфедерацията, само ме улесняваше, защото не исках да ми се пречкат. А и знаех, че е много вероятно да ме следят с помощта на местни агенти, които успяват да изнудват — дали защото семействата им са останали в цивилизованите светове, или по някаква друга причина.
Опитът ми в „Тукър“ ме убеди, че по отношение на компютрите и роботите Цербер изостава твърде много от Конфедерацията, за да има — поне в тази област — пряка връзка с пришълците. Но подозренията ми се запазваха. Неколцина от най-способните специалисти по органични компютри бяха попаднали тъкмо тук. И въпреки че имената им се споменаваха понякога в празните разговори на разни светски събирания, самите те изобщо не се мяркаха сред обществото. Разбира се, „Тукър“ не беше единствената, нито дори най-голямата компютърна компания, но имаше достатъчно тежест, за да не я оставят настрана при толкова важна поръчка. Давах си сметка, че част от собствените ми затруднения се дължаха и на моето прекалено ниско положение в йерархията, та да достигнат до мен дори слухове за нещо особено секретно.
Значи ми предстояха поне още няколко стъпки, преди да помисля за Лару. Първо, трябваше да си осигуря високопоставени приятели, които да ми помогнат както с информация, тъй и с други подходящи услуги. Имах нужда и от значително повече пари, отколкото се бяха натрупали в сметката ми, но нямаше как да ги спечеля законно… а също и начин да ги укрия, ако това изобщо беше възможно тук. Не че не можех да ги открадна от банките — доста лесно дори при такава компютърна система, — но после все някъде трябваше да ги държа. След като разплащанията бяха само чрез електронни импулси, една мигновено увеличила се сметка веднага щеше да се набие на очи. Прикриването на подобна сума изискваше сериозна операция… а за провеждането й също бяха необходими много пари. С две думи — нужно беше богатство, за да присвоя и задържа друго такова.
Накрая следваше задължителното условие да си осигуря вътрешен човек, запознат с кроежите на Лару. Не бих казал, че можеше да стане лесно. Но засега отлагах решаването на този проблем, защото той зависеше от вече споменатите по-горе.
Пътувах, през един от почивните ми дни, обзет от подобни невесели мисли, уповавайки се само на надеждата, че все от някоя трънка ще изскочи заек. Налагаше се да отида до Акеба, за да се видя със Санда, защото бременността започваше да й личи и тя почти не напускаше дома — по-скоро заради вкоренилия се обичай, а не поради изрична лекарска забрана.