Управителят се взираше в мен с леко безпокойство.
— Защо си готов да го направиш? Заради мен ли? Само не ми пробутвай опашати лъжи!
— Не, правя го за себе си. А какво впрочем ще стане с тебе, ако успея? Докъде би могъл да стигнеш?
— Вероятно до старши вицепрезидент. Непременно ще се издигна, защото предварително ще са ми известни събитията, за които никой друг не подозира и така ще мога да си разчистя пътя. Ясно ми е как да се пробутам, но Хамгирт ми отне единствения шанс за повишение. Пак те питам — каква ти е целта? Едва ли очакваш, че мога изведнъж да те дръпна нагоре до управител на завода.
— А, не искам толкова много. Мисля си за съвсем друго нещо. При това напълно безопасно за теб. Чувал ли си за „Хроясейл“?
Сугал отново се озадачи, а това добре пасваше на играта ми.
— Ами да, разбира се, една от дъщерните ни фирми. Събират скрит в околните води. Използваме някои от химикалите в тази твар за производството на изолатори. Защо питаш?
— Искам фирмата — изтърсих без заобикалки. — В момента няма дори президент. Счетоводител от главното управление я навестява три-четири пъти в годината, иначе са я оставили на самотек.
— Естествено. В такива дребосъци президент обикновено не е нужен.
— Май вече е. Пък и постът отдавна е предвиден в организационната структура. Остава само някой от големите шефове да утвърди назначението. Ти и сега можеш да го направиш, но предпочитам да ме ръкоположи, да речем, старшият вицепрезидент…
— Да пукна, ако разбирам за какво ти е онази дупка!
— Имам си причини. Пък и там с нищо няма да съм опасен за тебе. Точно на такава службица ще те натикат ако Хамгирт успее да си разчисти сметките. Кротко живуркане. Плаща се добре, няма много задължения, не се изисква голям опит и пак си в компанията. Разбира се, като президент на фирмата с удоволствие ще наминавам да разменя по някоя клюка със старшия вицепрезидент на голямата корпорация.
Той усилено предъвкваше идеята.
— Да предположим — само да предположим! — че успееш. И пак като хипотеза — че аз ти издействам поста. Ще трябва ли да си пазя гърба и от тебе?
— Не — отговорих възможно най-искрено. — Не ламтя за твоята сегашна или бъдеща работа. Такива задължения ще ме подлудят. Вашият свят за мен е като клетка. Повярвай ми, Сугал, никой от плановете ми не би ти навредил. Допадаш ми, възхищавам ти се, но се стремим към коренно различни неща.
— Май ти вярвам — отвърна управителят, но още не можеше да се отпусне напълно. — Въпреки че се питам дали не е по-благоразумно да се боя от тебе.
— Че какво има да губиш? В момента си им паднал в ръчичките. Аз ще правя нещо, не ти. Ти просто ще знаеш — единствен. Никой от нас не би могъл да използва информацията срещу другия, защото така ще обвини и себе си. Проваля ли се, с нищо няма да ти влоша положението. Успея ли — и двамата получаваме каквото искаме. Е?
— Ще се уверя, че можеш да го направиш, когато видя резултата — недоверчиво промърмори Сугал. — Но няма никаква причина да съм против.
Ухилих му се.
— Осигури ми някои важни сведения и съм готов още сега да ти гарантирам победата. Споразумяхме се. — Погледнах си часовника. — Моля те да ме извиниш, трябва да се преоблека за мача. Сигурен ли си, че не ти се играе?
Той поклати глава.
— Тази вечер имаме неотложна среща с управителите от района. Но… ти желая сполука.
— Гледам да не разчитам много-много на нея — уверих го отново съвсем искрено аз.
Шеста глава
Подготовка
Санда Тайн, Дилън Кол, Турган Сугал и дори дебелия Ота. Особено той. Имах под ръка всички необходими елементи.
Първата ми работа беше да се отбия в един магазин и да си купя много плочи с електрически заряд. Щях да чертая до забрава, но не исках да остане дори най-дребна следа. Никакви смачкани листчета, никакви драсканици, които да ме издадат. Приключа ли с това начинание, трябваше да съм абсолютно защитен. Номерът ще е непробиваем, но онези много над Хамгирт веднага ще надушат вонята на гнило, защото с тях сигурно доста си приличахме — поне по чувствителния нос за подобни гадости. Ще се досетят, че всичко е нагласено, и въпреки това ще пратят Хамгирт в глуха линия още докато търсят истинския виновник. Не защото ще са повярвали във вината му, а за неговото недопустимо нехайство, позволило някой да му скрои такъв мръсен номер.
Дилън бе използвала същата слабост в системата, когато се бе измъкнала от майчинството с помощта на наркотик, за който повечето хора тук не бяха и чували, нито дори подозираха съществуването му. Нямах достъп до такива дроги, а и без това не бих извлякъл полза от тях. По-решително настроени следователи винаги можеха да проследят пътя на подобни вещества, особено щом те са под строгия контрол на правителството. А според ключовата особеност на моя план, дори да разгадаеха истината, ченгетата трябваше да отхвърлят обяснението като нелепо. Тази тънкост много ми допадаше.