Кимнах.
— Така е. Човекът си го е заслужил отдавна, а и аз вече съм прикован към Диаманта. Онези, които ме пратиха, ще се опитат да ме очистят, ако не си свърша работата… но не се отплесваме. Почти сигурен съм, че няма да успеят, само че и аз искам същото като тях.
— Кой е мишената?
— Уогънт Лару.
Тя удивено подсвирна.
— Падаш си по големите удари, а? Е, поне вече ми е ясно защо толкова разпитваше за острова на Лару.
— Ще изпълня задачата — заявих самоуверено, — макар че ми предстои дълъг път до целта и може би ще мине много време, докато успея. Но все пак ще стане. Никой не е недосегаем, дори аз.
— Има ли някаква сериозна причина?
— Както изглежда, Лару и останалите Владетели на Диаманта са се спазарили с някакви пришълци да работят за разгрома на Конфедерацията. Не че ми пука за нея, но пък малко или повече ме е грижа за човешката раса.
— А какви са тези… пришълци?
— Още не знаем. Ясно е само, че са напълно различни от хората, затова е изключено сами да свършат мръсната работа. По такава причина са наели Четиримата владетели. Май тукашните шефове си въобразяват, че хем ще отмъстят на човечеството, хем ще се озоват на страната на победителите. Знаеш ли обаче какво може да им хрумне на тия пришълци? След като видят сметката на Конфедерацията, току-виж решили, че вече нямат нужда и от нас. Цивилизованите светове се опитват да научат за тях каквото могат, но засега единствената нишка е Диамантът. И един от начините поне да бъдат забавени нашествениците е ликвидирането на Владетелите. Борбата за власт ще наруши плановете на пришълците, а ние ще спечелим време. Новите управници пък може и да не им се доверяват толкова сляпо. Тъй или иначе, на мен се падна Лару. А и след като вече видях как е нагласил този свят, доброволно бих се заел да го гръмна. Съществуват по-добри начини да се управлява, няма защо изцяло да отнемаш на хората самоуважението. Достатъчно е да си спомниш за тукашното майчинство, за да разбереш какво искам да ти кажа!
— Не съм сигурна, че схванах последното, но останалото ми е ясно. И не мисля, че дори Четиримата владетели имат право да ме обвързват с някакви си пришълци. Представям си ги като раса от коварни и хитроумни борки.
— Може и така да е, а може да са наглед мили и привлекателни… Това нищо не променя. Знаем само, че са коренно различни от хората. Стига ми, докато не получа доказателства, че мога да съм спокоен. Пък и ние в Диаманта май сме твърде уязвими, ако някой реши, че е време да се отърве от нас. Не бих заложил бъдещето си на доверието към цивилизация, която е достатъчно хитра и лукава, та да подкупи Четиримата владетели.
Дилън помълча, докато запали една от своите внушителни пури. Даваше за тях немалка част от заплатата си. Щом се обви в облак дим, тихо попита:
— Защо ми разказваш всичко това?
— Първата стъпка в плана ми е да си осигуря влияние. Имам нужда от високопоставени приятели, които да ми дават информация. Кажи ми честно, кой е собственикът на твоя катер?
— „Хроясейл“ естествено. Защо питаш?
— А кой е президент на „Хроясейл“?
— Никой. Нали вече ти казах.
Кимнах доволно.
— Ами ако аз стана президент? Ще определям заплатите, ще издействам по-ново оборудване, резервни части — всичко най-добро…
— Какви ги плещиш, по дяволите?!
— Представи си, че двамата с теб ръководим „Хроясейл“. Няма да си просто капитан и всеки бюрократ да може да ти трови живота, ами истинската шефка тук. Добре ли ти звучи?
— Продължавай…
— Имам обаче нужда от помощта ти, за да стане възможно това. Както и от още един човек. Разбира се, че е незаконно, но никой няма да умре и се надявам дори да няма сериозно пострадали. Е, нужна е смелост, но не се съмнявам, че ти я притежаваш в изобилие. Въпросът е ще се включиш ли?
— Изобщо не проумявам за какво говориш.
— Ще уредя президентът на „Тукър“ да бъде уволнен. Така ще го очерня, че да не се измъкне. А някои началници ще се издигнат, за което ще ми бъдат благодарни. Ще ми дадат „Хроясейл“, тлъста банкова сметка и необходимата ми информация. Сега разбра ли?
— Можеш ли да направиш това?
Засмях се.
— Много е лесно. Стига само да не са сменяли противопожарната алармена система в общината през последните три години.
— Моля?!
Докато закусвахме, обсъдих с Дилън другия си проблем.
— Ако не се сетиш бързичко за още някого, комуто да се доверя в цялата тая суматоха, ще имаме нужда и от Санда. Тя е умна и наперена и според мен ще се справи. Но можем ли да разчитаме, че няма да се раздрънка? Изключено е да се вмъкна в дома Акеба, за да видя как се държи, когато е далеч от нас. Ти обаче си била там. Какво мислиш?