— Вярно е. Не се случва често, но всички сме го вършили.
— Чудесно. Сещаш ли се за някоя, с която можеш да се размениш за цяло денонощие?
Санда се позамисли.
— Ами да. Смятам, че Марга ще се съгласи. Някой път ще й върна жеста. Кога искаш да стане?
— След две седмици. От петък до събота вечерта. Може би дори до неделя сутрин…
— Ще уредя това.
— Добре. Ако искаш, поговори и с Дилън. Цялата следваща седмица ще се занимавам с подробностите. А в почивните дни ми се ще да направя малък тест за пролуки в сигурността на корпорацията. Има и още нещо!
Извадих две листчета от джоба си и й ги подадох. Тя се взря недоумяващо.
— Какво си надраскал?
— Помниш ли Ота?
— Е?
— Освен пиратските копия той внася контрабандно доста интересни дреболии. Но ако аз му се изтърся със списъка, може да се настрои подозрително. Искам ти или друга, която няма да задава излишни въпроси, да отиде при него и да му поръча точно тези схеми. Кажи му, че са необходими резервни части за противопожарната система в дома Акеба. И трябва да са непременно според списъка, защото устройствата при вас са специални. Ако започне да любопитства излишно, престори се, че нищо не разбираш, но настоявай да не заменя частите с подобни на тях.
Санда огледа схемите и ги повъртя в ръцете си.
— Лесно ще се направя на невежа. Всъщност какви са тези чудеса?
— Чипове. Памет за компютри. Имам нужда от тях колкото е възможно по-скоро; най-късно след седмица… Ясно ли е?
Тя кимна.
— Ота ли ги прави?
— Може да ги поръча.
— Колко трябва да му платя?
— Нали каза, че ви се позволяват почти неограничени разходи. Затова толкова често съм ти давал да черпиш. Цената ще е висока, защото сделката е от онези, които стават под тезгяха. Вероятно всяка част ще излезе по двеста-триста кредита.
— Олеле!
— И за тебе ли е твърде солено?
— Не, но досега не съм плащала толкова наведнъж.
— Ще проличи ли в сметката ти?
— А, не! Нямаме лични сметки. Мисля, че това е още един начин да ни държат изкъсо. Всичко се плаща от общата сметка на дома.
Кимнах доволно и притеглих Санда към себе си.
— Да знаеш, досега не съм си и представял колко секси може да бъде една бременна жена!
Божичко, шепнех си в този миг, май този нелеп, идиотски, смахнат план ще проработи!
— Я ми обяснете за вашия нураформ — помолих двете си съзаклятнички в петък вечерта.
Бяхме на катера.
— Едно от малкото обезболяващи, които се използва тук — каза Дилън. — Смръкваш два-три пъти и угасваш като лампа за около двайсетина минути. Но не можеш да си смениш тялото. Затова лекарството е разрешено при тежки операции или злополуки, когато някой изпитва непоносими болки. Контролът обаче е строг. Само лекарите имат достъп до нураформ.
— Лесна работа — успокоих ги аз. — В аптеката на корпорацията винаги държат запас. Ще открадна малко, без да ме усетят.
— Защо ще си правиш труда? — учуди се Дилън и измъкна електронен ключ от джоба си. — И в катерите имаме аптечки.
Не само ми се искаше да я разцелувам, но го и направих.
— Само че каква ще ти е ползата от него? — усъмни се Санда. — Той прави размяната невъзможна, а и ако упоиш някого, после ще знае какво си му сторил.
— Не и ако вече е заспал… Хайде сега да си поприказваме за други неща. Какво стана с чиповете?
— Ота прие поръчката — увери ме професионалната майка, — макар че здравата се пазарихме, беше адски досадно. Наложи се да взема назаем тялото на Марга, за да отида в магазина, и ще трябва да измисля нещо, та да й се отплатя.
— Каквото и да е, ще ти го осигуря — побързах да обещая. — Кога ще ги получиш?
— Във вторник. За срока изобщо не поиска да отстъпи. Мога да пратя куриер да ги вземе, защото съм ги предплатила.
— Ще ми трябват за вторник вечерта, тъй че лично ще намина да ги прибера. Засега напредваме добре. Пречките са по-малко, отколкото очаквах. Човек май е способен да извърши чудеса, за да скрои мръсотия на шефа си. Информацията, която вече притежавам, на самия мен би ми отнела едногодишно рисковано бъхтене…
— Въпреки всичко мисля, че си луд. — Дилън поклати лава. — Толкова е сложно и заплетено, че ще е чудо, ако успеем.
— Нима си въобразяваш, че би могло да стане лесно? Та всеки президент на корпорация или шеф на синдикат се е изкатерил до върха, като е вършил точно такива налудничави и оплетени щуротии в подходящия момент. Дори и с толкова преднамерено нелеп план следователите пак ще надушат, че сме ги прекарали. А две седмици по-късно ще разнищят и какво точно е станало, но да се надяваме, че поне няма да изяснят кой е виновникът. Аз естествено няма да съм възнаграден истински — според тях — а просто натикан на службица без никакви перспективи. Не се съмнявам, че ще стигнат до истината, но замисълът е толкова кретенски, че едва ли биха повярвали сами на себе си… и дано с това всичко да приключи. На мен също не ми харесва, че играта е твърде сложна, понеже така вероятността за гафове нараства. Е, почти до края ще имаме възможност да се откажем при всяка следваща крачка, затова свършим ли си работата добре, рискът да ни заловят е минимален. Не мислете за нищо освен за своите конкретни задачи!