После цяла вечер предъвквахме за кой ли път плана, докато се убедих, че всички сме си наизустили ролите! Санда бе получила разрешение да преспи на катера, защото се смяташе, че тук ще е в безопасност — явно и домът Акеба бе под крилото на неизлечими романтици. Бяхме си поръчали пищна вечеря от града и я изядохме на задната палуба.
— Нещо не мога да проумея — поде Дилън. — Както си го представям, имал си на разположение всички елементи, за да измислиш плана. Но кое беше първото всъщност — условията или самият план?
Разсмях се.
— Условията, разбира се. Планът е избран според онова, което мога да направя аз и което е по силите на моите приятели, съучастници и близки партньори… това естествено сте вие двете: Просто трябваше да се появи проблемът — подмолното накисване на Сугал. Тогава сглобих всичко в ума си и го нагодих към вече откритите пролуки в бронята на обществото. Дотук нещата се връзват, но ако съм сбъркал в проучванията си и не потръгне добре… е, ще опитам с друг план. Лесно е да замислиш акция — схематичната представа за тази ми отне само няколко минути. Трудно е изпълнението, защото никога не си напълно сигурен кое е възможно, докато не опиташ.
През нощта предстоеше още една проверка и тя също зависеше от мен. От двете жени се искаше само да заспят, разделени с щит. На моя милост обаче се падаше тежка задача, от която зависеха всичките ми по-нататъшни кроежи и хипотези. Компютрите потвърждаваха логиката в изводите ми, но открих съвсем оскъдни медицински наблюдения по въпроса… Това впрочем можеше да се очаква.
Затова седях в дълбок транс, макар и буден. Бях при Дилън без щит помежду ни. Отворих съзнанието си и почувствах миниатюрните организми. Честно казано, усещането бе като в приказка. Няма образи, звуци или миризми, които да издават присъствието на микроба, но ако си напълно хипнотизиран или потънал в истински дълбок сън, можеш да ги напипаш и усетиш как общуват.
Не естествено в смисъл, че ще вземете да си бърборите с тях, но съществуваше особена връзка — като че отделните клетки сравняват информацията си с някакъв друг източник. Също като енергийна мрежа — невидима, ала я има, способна при това да създаде контакт не само между умовете на хората, а буквално с всичко плътно и устойчиво наоколо.
Хипнозата ми позволяваше да се контролирам и аз се изолирах от всички микроби освен онези в спящата Дилън. Те сякаш пламтяха с тънките пипалца на неизмеримо слаби количества енергия, свързващи едно мъничко същество с друго. Изпитах почти телесно притегляне към нея, взаимодействие с всяка част от тялото й. Мисля, че в този миг разбрах донякъде хората на Лилит, които можеха да налагат волята си на тази мрежа. И все пак не преставах да се чудя как се е появило създание като микроба на Уордън, при това на светове, които не се отличаваха много-много от другите, на които бе стъпил човекът. Какво си ти, микробче? Защо те има?
Стори ми се, че получих смътен отговор отнякъде… не, отвсякъде!
Съществуваме! Живеем! Тук сме! Достатъчно е!
Дилън бе преминала от по-лекия, наситен със сънища унес, към периода, в който хората изпадат по няколко пъти всяка нощ. Дълбок сън без видения. Микробите в нея горяха ярко, говореха, пееха чрез невидимото силово поле — нейните с моите и моите с нейните. За пръв път бях в съзнание по време на размяната. Странно преживяване, ала без нищо плашещо. Чудновато и приятно. В тялото ми постепенно се натрупваше някакво напрежение, после ядрото на моето „аз“ се понесе по лъчите на енергията към спящата жена, а нейното — към мен. Нито тогава, нито сега бих могъл да опиша това прекрасно чувство.
Опомних се в тялото на Дилън Кол — ликуващ, преливащ от бодрост, могъщ. Веднага отидох до тоалетната масичка, взех малкия флакон и пристъпих тихо към предишното си тяло, свлякло се на креслото. Внимателно натиснах бутончето и облачето ситни капки потъна в ноздрите на мъжа.
Дишането стана по-дълбоко. Нямаше тревожни промени.
Разтърсих го.
— Дилън? Събуди се! — Вече го друсах здраво. — Хайде Дилън, събуди се!
Направо крещях в ухото й. Напразно. Доволен от резултата, пуснах секундомера и се помъчих да преместя тялото. Макар амазонката да беше силна жена, свикнал бях с наличието на доста повече физическа мощ като мъж.
Продължавах с какви ли не опити да събудя спящия (или спящата) и не успях.
Накрая седнах на леглото да поизчакам, като през няколко минути подновявах усилията си. На четвъртия или петия път отпуснатата фигура се размърда и изпъшка. Спрях секундомера. Двадесет и четири минути и няколко секунди. Предостатъчно.