Слънцето вече грееше ярко в късното утро, когато натъжената Санда ме събуди.
Още един ден репетиции и още една нощ проверки — но този път Дилън направляваше размяната. По-готови не можехме да бъдем. Ако Ота спазеше обещанието си, оставаше ми да свърша само няколко дреболии, после ме чакаха малко садистични забавления. И петъчната вечер щеше да настъпи.
Седма глава
Последни трикове и много молитви
Във вторник следобед се обади Санда и каза, че току-що е получила пакет в дома Акеба. Щом привърших работата за деня, отидох да прибера пратката.
Срещнахме се на портала и тръгнахме по дървената пътека над морето. Загледахме се надолу към корабите на „Хроясейл“, вече вързани за пристана, макар засега да нямах намерение да безпокоя Дилън. Тя си имаше нейни задачи, аз — свои.
— Още не ми се вярва, че тук се върти търговия със специални части за компютри и други подобни неща — каза ми Санда.
Ухилих й се.
— Открай време има нужда от подобни услуги, а и все се намират хитреци като Ота, които да ги предлагат.
— Но за какво са им на хората тези измишльотини, освен може би за разни престъпления?
— А, няма съмнение, че служат и за незаконни цели, но това се случва рядко, иначе властите отдавна да са ударили секирата. Най-често клиентите правят индивидуални промени в домашните или работните си устройства. Модификации, каквито производителите не препоръчват, защото искат да контролират всичко, свързано с техните машини. Понякога частите служат и за промени в стандартните системи за сигурност — предпазна мярка срещу тарикати, които успяват да изкопчат основните кодове. Или като в нашата история, случва се за прикритие хората да пренебрегнат поддръжката на системите, необходими за живота в общините, например противопожарните и алармените инсталации. Може би от мързел, а може би защото фирмите за поддръжка не желаят да се занимават с такива евтинии. И какво става накрая — идват инспекторите и сварват всички със смъкнати гащи!
Тя вдигна рамене и се взря недоверчиво във все още неотворения пакет.
— Защо си толкова сигурен, че това ще свърши работа? Ами ако Ота те е прекарал и ти е пробутал съвсем стандартни части?
— Почне ли с тези номера, няма да се задържи дълго в бизнеса. Но дори и да ни е измамил, планът просто ще се провали и… ще трябва да измислим нещо друго. Това е.
— А защо поиска толкова много?
Ухилих се още по-широко.
— Защото повредите трябва да изглеждат естествено. Тези чипове са също толкова стандартни, колкото и вложените в нашите и достигнали достойна старост предпазни системи. Отликите са нищожни. Просто тия в пакета са проектирани да реагират при малко по-различни натоварвания в системата. Няма нищо да постигнем, ако има само единични повреди. Ремонтните екипи ще ги поправят и край. Нужна ни е цяла поредица от тревожни сигнали — поправят, пак се издънва, отново поправят и така до побъркване.
— Няма ли да възникнат подозрения?
— О, явно не знаеш достатъчно за машините. Когато една част се скапе, най-често с нея гърмят и други. Колкото повече стават повредите, толкова повече скърцане на зъби ще има по повод на отдавна овехтелите инсталации, които са започнали да издъхват от старост… Довери ми се! Нали това ми е работата?
Тя плъзна ръка около кръста ми.
— Наистина ти вярвам, Куин. Само че всичко ми изглежда, как да кажа… ами, невъзможно. На мен никога не би ми щукнала подобна идея.
— Ъхъ — изсумтях доволно. — Точно затова други хора — и добри, и мошеници — вършат безнаказано толкова щуротии. Обикновеният гражданин, дори обикновеният пазител на реда и закона просто не е настроен да разнищва налудничави замисли.
— Човек би очаквал най-накрая да им дойде умът в главата.
— А, понаучиха се — уверих я. — В Конфедерацията сформирали цяла група специалисти със сходно мислене, та да залавят хитреците.
— Звучи ми като приказка. Но се питам защо досега не изобретена абсолютно защитена система.
Този път се разсмях неудържимо.
— Естествено през година или две някой заявява, че е създал нещо напълно непробиваемо и така си е от памтивека. Радостта трае, докато поредният гений успее да прецака защитата.