Нямах намерение да ставам подпалвач. Пуснах тестовете, минах по предварително измисления маршрут и смених няколко микроскопични чипа със специалните, които донесох. Не забравих да ги покрия с прах и всевъзможни боклуци — никой не биваше да заподозре скорошната подмяна. Когато на истинските техници им се наложеше да ровят по линията, сигурно щяха да се оплакват от мръсотията и да разправят, че не е чудно чиповете да са се скапали от нея.
За пръв път правех подобен номер с противопожарна инсталация, макар че дори не можех да си спомня колко системи за сигурност съм надхитрил досега — при това несравнимо по-сложни и съвършени от тази. Нито веднъж не ме разобличиха, въпреки че подозираха благодарение на кого е станало…
Не мина и половин час, когато вече бях поставил своите чипове по местата им, но трябваше да обиколя навсякъде, където би се отбил човек от службите по поддръжка. Повече нищо не пипах; всеки, решил да провери какво е свършил тайнственият техник, щеше да се натъкне на най-обикновена проверка, регистрирана в архива. Вмъкнах нареждането в компютрите, а после се погрижих да не изскочи в програмата за поддръжка, за да се заема самият аз с това.
Може ли някой да оспори, че съвременният човек е безпомощна играчка в ръцете на всеки достатъчно схватлив инженер? Разчитаме на компютъра за разплащане при покупки, за сигурността си, за включването и изключването на осветлението, за поддържането на температурата в домовете. Толкова много му се доверяваме, че е възможно да вкараш сумати хора в беля, като просто му подскажеш да им предложи каквото си поискал…
Докато стигна до главната станция, вече бях спирал на трийсетина места. Според дневника на службите за поддръжка в „Тукър“ почти навсякъде се случваше да възникнат фалшиви тревоги, средно два пъти седмично затова системите се проверяваха често, макар и без особена полза. В станцията се освободих от микроскопичния си товар, като го разположих в няколко ключови възела, после си тръгнах. Преоблякох се, влязох с пропуска си от фирмата в склада, където оставих на мястото му комплекта инструменти, а униформата метнах в шахтата за пране.
И се прибрах вкъщи.
На следващата сутрин отлетях за съвещанието, върнах се следобед и извиках на екрана дневника.
Два чипа се бяха повредили в жилищен комплекс на осем километра западно от завода — единият по обяд, другият малко по-късно. Техниците още се занимаваха със случая. Ухилих се, кимнах си сам и се върнах у дома за ранна вечеря.
До петък вече бяха регистрирани седем повреди — някои в самия комплекс, други по останалите линии, а една дори в главната станция на противопожарната система… Имаше фалшив сигнал и в друг жилищен комплекс. С него естествено нямах нищо общо, но бях се надявал точно на такова произшествие заради обичайните две на седмица. Така моето бърникане в системата нямаше да е толкова очевидно, макар че не можех да си представя какво изобщо би накарало следовател или инспектор от „Тукър“ да заподозре, че някой е пръснал средства и усилия само и само да предизвиква безсмислени тревоги.
В четвъртък вечерта работих до късно — както за да наваксам времето, прахосано по съвещания предишните дни, така и защото всеки се стараеше да създава колкото се може по-добро впечатление в службата. Веднага забелязах, че някои от колегите липсваха. Сугал може и да нямаше представа къде са изпратени и с какво се занимават, но аз си съставих списъче, от което започнаха да ми се мержелеят смътни идеи. Всички отсъстващи бяха от по-младшите специалисти като мен и в Конфедерацията до един се бяха занимавали с органични компютри (забранени за употреба на Цербер). Виж ти! Експерти в една и съща област, при това отличаващи се с остър ум и находчивост. Цялата постъпваща за тях кореспонденция бе грижа на главното управление на корпорацията. Интересно… Явно ставаше нещо, за което непременно трябваше да разбера повече.
По-късно вечерта, докато се поразтъпквах малко из коридорите, срещнах идващите контрольори по почистването от нощната смяна. Разбира се, самата работа се вършеше от автомати, но правилата изискваха и присъствието на неколцина човеци, за да е сигурно, че всичко ще е наред, понеже „интелигентните“ компютри бяха под забрана на тази планета. Взирах се внимателно в лицата на хората. Забелязах, че някои от тях изглеждат доста уморени.
На следващия ден настана същински ад. Навсякъде имаше фалшиви сигнали за пожар, в цялата система сякаш се бе вселил зъл дух. Наложи се половината техници от сервизната служба на „Тукър“ да се втурнат да оправят кашата и да сменят повредените части, но за щастие до вечерта те почти бяха приключили с ремонтите. Повечето служители на корпорацията работеха дневна смяна и също като мен не бяха в жилищния комплекс по това време.