Само малцината от нощната смяна — между другото, повечето живееха тъкмо на осем километра западно от завода — трябваше да изтърпят мъчението. Горкичките, май изобщо не бяха спали…
Според данните от ремонта цялата противопожарна система наистина се намираше в ужасно състояние. Моето бърникане из нея не бе причинило дори половината от повредите. Просто бях успял да предизвикам окончателна съсипия в отдавна износени части. Надявах се да бъде така, но не разчитах на това за успеха на плановете ми. Може би някой най-после щеше да проумее, че има крещяща нужда от подмяна на системата.
Докато мнозина се опитваха да се справят със сериозните проблеми, аз си свърших работата доста рано благодарение на усилията си предишния ден. Малко преди четири следобед слязох до главния вход, за да посрещна посетителите, с които предварително си бях определил среща. Както в повечето случаи, не бяха от големите клечки — мнозина от нас развеждаха приятели из завода, за да се изфукат, а и компанията ни поощряваше да вършим това. Шефовете искаха да се знае за нас.
Дилън се бе престорила на болна, затова след сън до насита през деня беше в чудесна форма за вечерните си задачи. До нея стоеше дребничка мургава красавица с дълга, гарвановочерна коса, която не бях срещал досега. Спрях се като закован и поклатих глава. Струваше ми се невъзможно да свикна с тези размени на тела.
— Санда? — попитах неуверено.
Тя кимна с усмивка.
— Изобщо не можеш да си представиш какво ще ти струва! Май ще се наложи да нагостиш, напоиш и ухажваш половината жени от дома Акеба.
Представих си за миг подобна перспектива.
— Не ми изглежда толкова страшно…
Сетне огледах двете жени и долових едва прикритото им безпокойство. Прегърнах ги и прошепнах:
— Не си късайте нервите. Всичко се нарежда страхотно!
След общодостъпните помещения имаше скенер само за служителите, допуснати до завода. Но аз бях уредил предварително обиколката, което също бе съвсем обичайно, така че нямахме никакви проблеми с влизането. Според нормалната процедура човек си слага устройството на главата и пъха картата си за самоличност в процепа. Ако всичко е наред, вратата се отваря и той влиза в малка стаичка, а отворът се заключва след него. Пак пъха картата и се задейства втора врата — също като във въздушен шлюз.
Но ако всички четири хиляди служители на „Тукър“ трябваше да спазват процедурата, щеше да мине цял ден, докато се озоват по работните си места, така че компютрите от охраната просто разпознаваха отличителните външни белези и се налагаше единствено да пъхнеш картата. Самото сканиране отнемаше повече от две минути, пък и системата бе подчинена на главния компютър. Вече знаех, че той е разположен в орбита около Цербер и е свързан с всяка точка от повърхността чрез множество спътници, така че не се насърчаваха твърде скъпите претоварвания на която и да е местна система. Сканирането в „Тукър“ беше задължително само в зоните на най-висока сигурност.
Естествено това създаваше още една слабост. Не само защото не използваха сканиране навсякъде, но и понеже всеки можеше просто да подмине най-охраняваните зони, от които го делеше само дебел слой нечупливо и свързано с аларми пластостъкло. Така нямаше възможност да се добере до нищо вътре, нито дори да разбере какво точна се върши в зоните. Компютърните системи непрекъснато наблюдаваха помещенията, които бяха достъпни само за включените в доста кратък списък.
И ето ни застанали точно пред такава зона… а аз играех ролята на екскурзовод. Някои от служителите още седяха пред пултовете, макар да ставаха все по-малко с наближаващия край на работния ден.
— Тук се контролира местната банкова мрежа — обясних на гостенките си. — Единадесет малки банки от общината съхраняват при нас архивите за всички извършени операции, както и прехвърлят пари и ценности помежду си. Разбира се, това е просто поредната банкова линия до главния компютър, където всъщност се записват електронните ни сметки, но в голямата машина са само сумите, притежавани от отделните физически лица и корпорациите. А в тези се пазят данните откъде и накъде се движат парите, може и да се осъществи прехвърляне на средства между различни сметки с изпращане на кодирано нареждане. Кодовете са доста простички и всеки, добрал се до регистрационната система, би могъл да открадне милиони за две-три секунди.